Прашинка съм в нозете на луната,
изплувала над сребърния връх,
докосвам с челото си земята,
и устните целуват пухкав мъх.
И бездиханна, няма, непозната ...
Той ме гледа дълго с очи,
впива жаден поглед в балкона...
Не! Не си мислете, че просто мълчи -
взима въздух за следваща дума.
Аз седя си спокойно с усмивка, ...
На Никулден морето мълчи с накривен калпак.
С гордост очаква в своите води безстрашен юнак.
Рибарите на кея са в покой, лежерно пушат лули.
Един кораб в далечината плува, щедро дими.
Рибите танцуват в кръг. Чайки и гларуси на пръсти вървят. ...
Не е за „сбогом“, ни „довиждане“
в претъпкания влак.
Поне за миг да седна, да отдъхна
от хора, може би, а не от тебе, стих.
Препускат гарите като жребци, ...
В твойте стъклени очи
върха „недостижим'' тържествено блести.
Та сетне, с последни слънчеви лъчи
надеждата залезе...
И в ледена прегръдка обви те планината, ...
Благодаря, че никога не вдигна телефона
и не повтори повече "Обичам те.".
Сега разбирам колко ядове спести ни
с това демонстративно безразличие.
Благодаря, че ми спести и лиготиите, ...
Този огън във моите вени,
тези мисли, в главата препускащи,
тази болка, дълбаеща в мене
и не искаща миг да ме пусне,
тази липса – огромна, бездънна, ...
Embrace the anger and let the rage flows on,
depravity now turns to cruel allegiance.
Thought distant shadows you can see it forms
the nightmares of the lost obediance.
The empty shades now turns to silent hell ...
България, кътче свидно,изпълнено с цветя,
превърнала се в единица за корупция и злина.
Всяка капка честност без да се замисли отлетя
и наруши се всеки ред, всяка дисциплина.
Българино, стани! Защити честта си и правото на глас! ...
Искам да ти кажа нещо...
като току-що създадено топло
от немирен звезден лъч върху кожата ти...
като допир от трептения на магнолии
в света, в който искам да се изгубя... ...
Нищо не е от значение, ако заспиваш сам,
ако през нощта няма кой да дърпа тежкия юрган.
Нищо няма смисъл, ако се събуждаш без прегръдка,
ако няма кой да ти каже “добро утро” със целувка.
Няма как да се усмихнеш на горчивото кафе, ...
Минава си времето. Ах, как мина времето.
Без думи, без поглед, без жест.
Минава си времето. Без целувка по челото.
Минава и утре е днес.
Минава си времето. Ах, как мина времето. ...
В трудност винаги ръката си подаваш,
в беда когато съм, ти пак си с мен,
в мъка, отчаяние не ме оставяш,
правиш весел моя ден.
Дори когато вярваща не бях, ...
Не съм известна, дори не съм богата...
Дойдох в това школо, за всички непозната.
Свикнах да съм в ъгъла, подритвана от всички,
Различна бях от тях, чувах все шегички.
Първата година и с нея не говорих, ...
Вярвам в утрото
Времето ме доведе в късна есен
с пожълтелите страници на живота,
есенният полъх раздуха мечтите
и сърцето ми забравя изстраданите мигове. ...
Видях я на бара, тя ме заговори,
за времето въпроса тя отвори.
За зимата, за нейната красота,
за студа, за снежинките навън сега.
Говорим си дълги за това и онова, ...