Стихове и поезия от съвременни български автори
Рибар - поет
но ловя риба тон в океана.
Днес учител поет ми пристана
да се гмурнем в дълбоката яма.
Да започнем с Хорея и Ямба... ...
Цветница
Венец от тях се вие,
един у нас остави Господ.
Такова нежно цвете, благодарим!
На сянка не увяхва ...
Жена
Лилит е тя. Или Шехерезада.
Когато я погледнеш в миг разбираш,
от нея си роден, за да умираш
в прегръдките на ласкава любима ...
Откровено...
по-лесно за вас е да съм фалшив,
по-хубво е да ви говоря изискано,
да бъда морален, доволен, щастлив!...
Да имате пример, постигнал живота, ...
Чувствам се освободена
чувствам се освободена,
от всяко зло, от тежестта
и усещам, че съм променена.
Не чувствам вече непрощение, ...
Изповедта на една сълза
затрупана сълза от архетипи.
В поезия въздига ме нощта –
човек-луна, над болките и дните.
Защо ли сме сърдити на това, ...
Заспало Его
Из „Семенце на вяра“ - rumbic /Руми/
Магията на живота май не се побира в думи.
Казаното е като вода в реката, изтекла вечe.
Изречена куха дума – хвърлен остър камък. ...
Като жертви
в десетото човешко измерение,
където светлина и звук се раждат,
курбанът щом избегне заколение.
Зад девет планини е като в книга. ...
Площад на слънчевите спомени
минава покрай мен света.
И някак си съвсем естествено
отвори се до мен врата.
Проникна слънчев лъч в душата ми, ...
Еврокандидат
селяни от градовете!
Днес смирен пред вас, но смело,
моля да ме изберете!
Нямам собствена градинка, ...
Нещо си
така тананикаше
някаква песен.
Някакъв отворен прозорец
развяваше скъсано ...
Чипровският килим
Докосвал ли си цветната дъга
след дъжд когато вече е преминал?
Обичаш ли поляните с цветя
когато пролетта ги съживява ...
Нищото е нещо
От дупката в гърдите си гризе
Какво ядеш от душевната нищета,
като там вече чувство не расте??
Уж не усещам вече, а това боли ...
Човеко
умираща, леко си тлее.
Човек за човека, човеко,
отдавна, човек вече не е.
В сянка от болното его, ...
Луди години
я вижте аз как се старая
да бъда още в крак със времето –
не ме е еня хич за края!
То, вече близките, роднините ...
Като птица
слънчева решетка
от вишнев цвят.
хайку, 17.04.2019 г.
Момченце....
с чипо носленце,
живи очички,
като звездички
Щура и тича, ...
Готова и с прическа на послушница
че разсипах морето
извън бреговете
на очите ти,
че всяка крачка ...
Шлеп
със глупости и суета.
Животът – купа със попара,
илюзия на вечността.
И без да искаш ти живееш, ...
******
болка притихнала,
парче нажежено желязо.
А дните -
рани отворени, ...