Стихове и поезия от съвременни български автори
По острието на везната
-------
Добре ме виж! На тази ли приличам,
която като мълния посече?
И живата ми плът, подобно хищник, ...
Към духа на Левски
народа твой измъчен, към правда поведи!
Народа твой, за който ти някога загина,
съдбата си отново окайва и проклина!
Докато някой трупа във банки милиони, ...
Наследство
та не можахме да го проумеем.
Уж казваше ни простички неща…
Не ги разбрахме. Страх ни е. Не смеем.
Обърнатото време те закле, ...
Хайку (34)
трептят листата на брезата
от докосването
Аз вярвам
аз, знам че ще пребъде светлината
и от навъсения, мнителен живот,
навеки ще изтрием тъмнината.
И ще простим на вятъра бездарен, ...
Помни
озъбената тъмна рана
и остриета от стрели
в утробата да не останат.
Във кратък миг да се смири ...
Верен в свободата
Тъй шумно е човешкото ни време.
Търкаля се в безкрайния си жлеб
от хлябове и делнични проблеми.
А ти си все невидимо край нас. ...
Апостолът на свободата
ти даде на българина бъднина,
окови на тиранство разруши,
спаси от зло милиони души.
Затуй народът те обича ...
Рана съм без теб
За нас животът беше като песен.
Казваха ни: времето лети!
Не бързахме, всичко бе чудесно.
Животът ни отправяше сигнали, ...
Генерали
начело на страната,
а бедната, България,
е на дъното горката!
Първият... на Изток ...
Отново
Усещаш лека вибрация,
машината потръпва и
се изпълва с живот.
Поклаща се леко назад ...
...
Дъното е тиня и разпад.
Счупени мостове и съмнения.
Рани от ейдетика и мрак.
Тънък вододел към светлината, ...
И аз те потревожих
Повече не знам какво да сторя.
Пак ще те обесят. А подир
с примката ще се закичат. Горе
ти ще трепнеш в неспокоен сън. ...
Дъждовен човек
Октомври ляга на мойто рамо.
Но аз съм весел! Защо не зная!
Дъждът обичам, за дъжд мечтая.
Припев: ...
България вчера и днес
че България изпаднала днес,
е продукт на фалшива
и пошла система,
демонизирана ...
Свободa
зaтворих сaм желязнaтa врaтa.
Зaгубих биткa в млaдосттa си,
плaтих високaтa ценa.
И сaмотaтa - мой приятел стaр ...
Страданието е съкровище
тя ме прави добра
не, не съм доброволка,
просто мене избра.
Не пазете ми зъбите, ...
Сърцето ми
въздъхна наполовина.
Опита да се свие, опита се...
до плодче на калина.
Сърцето ми затвори се ...
Дете на кладата ( Инквизиция )
цяло оковано,
момиченце със рокля, вече мръсно бяла,
цялата във кал...
Минавал селският свещеник през дома и, ...
Вик раздира тишината
засенчена под завесата на мрака!
А в мене нещо все крещи от туй,
че роб родих се на земята!
Все робуваме на чужди страсти ...
Легенда за Родопа и Хемус
за двама... брат и сестра,
Хем и Родопа се казвали,
божи, тракийски чеда.
Баща им бил Бог на водите, ...
Лудостта на деня си отива
Слънцето се облиза,
трепна почервеняло
и заплува към залеза,
с лудостта натежало ...
Нов гражданин
пари натрупа.
На ум остана -
водниста супа.
Селото пусто ...