Стихове и поезия от съвременни български автори
Пияният хусар
отсядам в кръчма за отмора.
- Гарсон, кана вино от Токай,
защото с набег смел плених бая хора!
Търчи момчето, нали хусар, ...
За Пчелите и Хората
правиш мед,
но не за себе си,
а друг реколтата
от теб обира! ...
Млъкнала камбанка
останали без път, не идва влакът.
И всички разписания за никъде
са време, непознало светлината.
Нали те скрих завинаги от себе си ...
Тя
С обещания -
Само с мълчание и с нищо друго
Се достига до сърцето й.
Но внимавай! ...
На Димитър
с цветни боички и обич.
Нарисувай ме, моля те, помнейки
слънцето в моя следобед.
С мирис на люляк, гугутка да гука, ...
Другата обвивка
На калдъръма дни наред с протегната ръка стои.
Стар, брадат, окъсан и гърбат едва-едва върви и
думи някакви на свой език реди.
Днес отново на улицата го видях, ...
Закъснялото завръщане...
На светлата памет на майка ми...
Доведе ме сама Съдбата
отново в ловните полета
на Детството и сбрах тайфата ...
Посветена нежност
Олекотяващо бяло сияние ме устремява скоростно и политам.
Посвещавам ти най-свидното - сълзите си, за малко хора днес се плаче,
а без сълзите из живота вълненията ни пресъхват и нагарчат.
И всяка капка стекла се до устните ...
Писмо до един ничий
и в златна шума се превръщам,
когато есента е пълна
с ухания на дим и къща.
А ти си скитник без посока. ...
Просякинята
Студени тротоари. Дъжд, мъгла.
Забързани и безразлични хора.
Трикрако столче. Възрастна жена.
Очите гледат тъжни от умора! ...
Луните ни
събудени от жестоки викове
са опарени от жалкото събуждане
и ударени от гръмотевични ехове.
Непринудено изплували зависими, ...
Ще те чакам
Студено е, теб те няма и небето стана сиво
Мога да прекарам хилядa години, докато мечтая как се връщаш при мен,
защото този живот не е живот без теб.
Ще те чакам, защото ти ме научи да живея ...
Най-великият стих
(Макар, че задникът ми все си е червен...)
Обаче аз съм стиховдъхновена
(Познавате ли друг примат кат' мен?)
И пиша винаги за вечните неща! ...
На Рон
С ухо отхапано лежи върху тревата.
От глад и студ тъй много е препатил,
от зли другари или пък от зли човеци.
Поглежда ги в лицата и не може ...
Всичко между нас
мисъл
и намерение
не бива
да си лош ...
„Глас само и кости остават“
>
> Овидий
Не вярвам, че ще бъда разбран
и пиша, без да зная защо ...