Стихове и поезия от съвременни български автори
Помни
озъбената тъмна рана
и остриета от стрели
в утробата да не останат.
Във кратък миг да се смири ...
Верен в свободата
Тъй шумно е човешкото ни време.
Търкаля се в безкрайния си жлеб
от хлябове и делнични проблеми.
А ти си все невидимо край нас. ...
Апостолът на свободата
ти даде на българина бъднина,
окови на тиранство разруши,
спаси от зло милиони души.
Затуй народът те обича ...
Рана съм без теб
За нас животът беше като песен.
Казваха ни: времето лети!
Не бързахме, всичко бе чудесно.
Животът ни отправяше сигнали, ...
Генерали
начело на страната,
а бедната, България,
е на дъното горката!
Първият... на Изток ...
Отново
Усещаш лека вибрация,
машината потръпва и
се изпълва с живот.
Поклаща се леко назад ...
...
Дъното е тиня и разпад.
Счупени мостове и съмнения.
Рани от ейдетика и мрак.
Тънък вододел към светлината, ...
И аз те потревожих
Повече не знам какво да сторя.
Пак ще те обесят. А подир
с примката ще се закичат. Горе
ти ще трепнеш в неспокоен сън. ...
Дъждовен човек
Октомври ляга на мойто рамо.
Но аз съм весел! Защо не зная!
Дъждът обичам, за дъжд мечтая.
Припев: ...
България вчера и днес
че България изпаднала днес,
е продукт на фалшива
и пошла система,
демонизирана ...
Свободa
зaтворих сaм желязнaтa врaтa.
Зaгубих биткa в млaдосттa си,
плaтих високaтa ценa.
И сaмотaтa - мой приятел стaр ...
Страданието е съкровище
тя ме прави добра
не, не съм доброволка,
просто мене избра.
Не пазете ми зъбите, ...
Сърцето ми
въздъхна наполовина.
Опита да се свие, опита се...
до плодче на калина.
Сърцето ми затвори се ...
Дете на кладата ( Инквизиция )
цяло оковано,
момиченце със рокля, вече мръсно бяла,
цялата във кал...
Минавал селският свещеник през дома и, ...
Вик раздира тишината
засенчена под завесата на мрака!
А в мене нещо все крещи от туй,
че роб родих се на земята!
Все робуваме на чужди страсти ...
Легенда за Родопа и Хемус
за двама... брат и сестра,
Хем и Родопа се казвали,
божи, тракийски чеда.
Баща им бил Бог на водите, ...
Лудостта на деня си отива
Слънцето се облиза,
трепна почервеняло
и заплува към залеза,
с лудостта натежало ...
Нов гражданин
пари натрупа.
На ум остана -
водниста супа.
Селото пусто ...
Вечност
Изваяни от болката скована.
И след толкова печална скръб,
И след толкова отминали животи.
Само поглед нужен е, за да усетят общите си рани, веднага се познават! ...
Вълшебна минута
вървя по света, усмихната
нежна и бяла в сърцето
съм скрила любов и тъга
и копнеж за приказка вълшебна! ...
След послеслова
да се репликират и се замерват
с топли и студени фрази.
Вчера сипеше се сняг от кофи,
днес слънце се е разпростряло мързелешки. ...
Пред паметника на Левски
Мъглата към земята ме притиска.
Снегът е мръсен – личба за насъщния.
И аз съм тук, и се усещам ниска
под твоите нозе и ръст неземен. ...
На инат
аз пак ще търся смисъл да живея!
Животът ми да бъде пред разпад
на лошото в захлас ще се засмея!
Не, няма ниско да сведа глава! ...
До болка разтворени очи
И в грозното да видиш красота,
а в Дявола – Божествения ирис;
в едничък миг да сетиш вечността
и себе си у себе си да дириш. ...
Зимно вълшебство
сякаш в картина надничам.
Слънчево,
както най-много зиме обичам.
Скрежко ...
Ний
Последната спирка съм аз на базара,
посрещам ви с обич, с надежда и вяра...
За словото Божие бяхте вий гладни,
от моите извори пиехте жадни! ...