Стихове и поезия от съвременни български автори
Ако Тя ми напише стих...
Не ми разказвай повече за бившите!
На вас мъжете ви е сякаш навик.
Жената на живота уж, ала във мислите -
все още май за друга жалиш... ...
Понякога те търся
с надежда да ти чуя пак гласа.
Понякога се вглеждам в тъмнината
и очаквам да ти видя там лика.
Понякога те търся в празната ти стая, ...
Магазин на живота
ще ходиш в магазина живота.
Какво ли да си купиш ти от там,
че изкушенията хващат ти окото.
Отрупаните щандове блестят, ...
Въпросът
или на някакъв план.
И аз плача понякога тихичко в нощите
и даже червя се от срам.
Върша си грешките, искам си прошките, ...
Моята дъга
не със четка и бои, а със цветя!
Грейнаха огнени макове по средата -
побрали цялата жарава на земята,
с нежния си аромат от Долината ...
Преди на въртележка да се возя
във сянката на нарциса спокойна.
Окото вперил в погледа ми дълго,
играе драма със безкрайни роли.
Видял е пак каквото си измисли. ...
Ти май си...
и с поклон без съмнение ти ги поднасям сега!
Ти май си мрежа от коприна,
реалност си , а не лъжа!
Ти май си лодка за двамина, ...
Две
Две ръчички: (солист)
Пляс - пляс - пляс! (всички деца)
Две крачета:
Туп - туп - туп! ...
Галина – 2
Не е било цвете
Не е било цвете гергина –
била e девойка Галина.
И рицар Галина залюби, ...
Роля
принцеса в бяло репетира,
от ложата незнаен гост
ролята й силно аплодира.
По стените бледа светлина, ...
Варна
събрал е
в себе си
тъй мила
и тъй драга ...
Откровение на побойниците роми от Габрово
нищо че камерите ни снимат.
Не можеш да ни кажеш копче,
защото властите ни протекторират.
Ще ви налагаме без милост, ...
... сърцето с дупка пише аромати...
... вятърът ти ги изпрати...
Порасла съм в дива гора.
И в букети умирам.
Покоси ме с връх на стрела. ...
Диво полско цвете
не можеш ти да ме опитомиш,
единствено пред Бога се прекланям...
Поканих те,
не искаш с мене да летиш, ...
Много сме, силни сме!
в цялата си прелест пред всички да застана,
тон за песен да давам,
солов глас меден загорски да извисявам,
цял хор по мен да припява ...
090419
Черно и нелепо.
Време на "Личност" без личност.
Време позорно и гнетно...
Мерзост. ...
Едни кафяви очи
Загледах се тайно.
В самите очите наблегнах.
Говореха ми те омайно.
Едни кафяви очи, навсякъде. ...
Мога да бъда
тръгна ли със силните на деня,
ще им редя куплет след куплет,
с тях над света ще полетя!
Ще получавам добри хонорари, ...
Само споменът се връща
в мелодия една и съща,
така минава си Животът
и само споменът се връща!
Оркестърът ни уж поглъща, ...