Стихове и поезия от съвременни български автори
Желание
а после смело да заплувам
във локви, мътни от лъжа.
Да съм си сал. Да не будувам
посред безкрайни страхове ...
Върхове
Погледнах в пропастта без страх.
Не скочих в нея, не се нараних.
И на това устоях.
Всички бури в живота преминах. ...
Свещен Огън
Ти тъй нежна правиш ме
и след това раняваш ме
в Свещеният си Огън Ти изгаряш ме,
за да се преродя от пепелта... ...
Второ пришествие
от смог –
гръмовно-мълнийна
клаксониада.
И счупеният ...
Дяволи шептят във мрака
опияняваща и луда. Да тя - същата!
Но онези там ангели небесните
Не са ти казали, че ще ти подпаля къщата.
Само дяволите ще ти отговорят честно ...
Тишина
времето тече през мен.
Разказва ми истории
и потапя ме в моите страхове.
Дали, отминали шептят, ...
Над нещата - Подобно...
да трупат – не, а да летят,
по бледите тръпчинки
на слънчовата златна плът,
очи се реят - странни птици. ...
Вечната несправедливост
Какво ще кажеш, как си, напредваш ли в живота?
Що за въпрос е Напредваш ли?
Къде това "напред" си го визирал
къде го виждаш, кой го там постави, ...
По своя ред
искаш и се вричаш,
как да и го кажеш,
всичко е мечта...
Времето минава, ...
Все още
искрите златни жал и доброта.
Готова съм след облак да политна
и да изтрия нечия сълза.
И още блика музика в сърцето. ...
Всичко
Хората през живота го мечтаят,
очакват и
бленуват за момента, в който
Социалният съвет реши, че имат Всичко. ...
Очакван епилог
Отново сърцето плаче неутешимо.
Отново се питам защо?
Последният кръг на Ада
не ми ли стигна, ...
Сърце недей
чувствам как отново стенеш,
на весело опитваш се да се преструваш,
знам, че трудно е да се съвземеш!
Недей така да плачеш в мен, ...
Любов
а отричаме щастието Божие за миг.
Любовта е частица мъничко щастие,
а за миг му обръщаме гръб.
Боже, защо си ни дал страховете, ...
Размишление
Да хората убедиш непосилно е,
мъчително... да щастливи бъдат,
с мисли светли, с дух радостен, свободен.
Дух предците, който нам завещаха ...
Бод зад игла...
Влизаш и излизаш постоянно от живота ми,
като игла, която две парчета плат шие,
Бягаме, обиждаме се, мразим се дори,
а накрая все по-зашити към другия сме ние...
Валентине
идвай бързо господине!
Котка път да ти не мине,
буря мост да ти не срине!
Идвай, идвай, отърви ме! ...
На поезията ми
красотата му е поезията му,
ако има хубава поезия
значи е красив,
Красотата е много ...
Дъжд веселяк
по косата ми. Чак
в деколтето се стичат.
Ех че дъжд веселяк!
Топли струйки прегръщат ...
Идилия
слънцето припича
а аз –
аз мечтая си без глас.
За чисти и ...
Не ми се пише
сподавения стон в кардиограма.
Онуй, което стройна мисъл няма,
по релсата на думите не пасва.
Не ми се вика, искам да запълня ...