Стихове и поезия от съвременни български автори
Не бих могла да те забравя
Нима забравя се мигът вълшебен?!
Докосването с трепет...Нежността...
На някого, как силно си потребен?!
Да те забравя ли?! Как бих могла?! ...
Само теб искам
Ако заспя, ще се събудя бързо.
Мога да спя, и да не спя.
Отварям очи и съня развързвам.
Теб чакам само. ...
Еньовден
просто пак заваля.
Богомил Гудев
Пак заваля – а теб все те няма,
пак заваля – ти все още си тук. ...
Имам, но и нямам
докосвам го, мое е!
Имам сърцето ти,
трепти в едно с моето!
Имам душата ти, ...
Урок по неслучайност
Живота скъсан майчински тропосва.
Не питай как. Въпросът ти е смешен.
Въпрос - от любопитството износен.
Тя има своя точен миг от дата, ...
Безвремие
Тази песен,
толкова позната!
Ехото ѝ незаглъхващо
ни следва безутешно. ...
Снегът в косите ти моя Любов
В косите ти меко-разкошни открих го...
Забравила беше да кажеш на Времето спри!
В тази нежност спасителна
на далечния бряг - ...
Искам я
и сложи я във рамка след това?
Бучи животът вече във главата
и няма как бученето да спра.
Какво ли не, нахлува без причина ...
Само болката държи
и пътят и завой не прави,
единствено оставаш ти,
къде намираш да забрави.
Когато нямаш врагове ...
Пенливо
Плод завързва лозница.
Лека – полека едрее.
Случва се – да прелее.
Кипва, по своя си път ...
Светлеят думите
и толкова истински...
На крилете на вятъра
достигат вселената!
И невероятно ...
Оглушителна самота
Хиляда нощи между четири стени, слушам -
разказват ми се вече преживени приказки.
Лампата свети, уж съм сама, а не е така!
Четири стени, между тях на колене падам аз! ...
Умно село (край)
където от години
се грижим най-умело
за нашите градини.
Тук поливаме цветята ...
Купидонеее...
Крилат и гол. Стрели и лък.
Сърца и рози. Опомни се.
Не знам латински. Нито гък.
Спомни си как преди година, ...
Спящата Любов
Преди 100 години се убоде
на вретено и оттогава лежиш
със затворени очи.
Сънуваш ли? ...
Огледало - хайку
Взирам се в очите си -
надникна дявол
Преяждане
ти се храниш
с мен
и докато
аз се храня ...