Стихове и поезия от съвременни български автори
На спирката
А те изпълнени с толква надежди
Лица търсещи своите слънца
Следващи пътища, оплетени прежди
Белия старец със многото спомени ...
Родопски залез
Извървяло своя път познат,
Слънцето заслиза към дома си,
подир Него Залезът поръси
с тих копнеж душевния ми свят. ...
Истинска промяна трябва
протъркано, до болка посивяло.
Въоръжих се е чаша вино и лупа,
за да пречупя слънчевият лъч в дъга.
Досетих се, че мога и от бръчките да се откажа, ...
Все още има капчици от лятото
дето само щурците говорят в полето
дето всяко лято живее във нас,
като мечта за едно дремещо щастие.
И не е тъжно точно това ...
Нима това е Краят...
Мирише гадно, на раздяла.
(Поне в един от нас
тя твърде дълго е горяла.)
Готова си, нали?! ...
Свободна воля
и за всичко обвиняват Теб.
Казват, че си безразличен,
че сърцето Ти е лед.
Или Ти не съществуваш, ...
НаМенеСи
Отлетяло, без да иска в огромния Космос.
И няма значение дали съм обичал, дали съм разбирал,
Дали съм живял и умирал...
Защото горе всичко е временно! ...
Чети ме
разлей се в морето ми.
Аз имам обич в сърцето си.
Бъди звук от пианото бяло,
напии се ...
Наоколо
се спуска над нас - и носи утеха.
Във края на пътя всички злини
свличат си злостната дреха.
В ехтежа на вчерашни спомени, пак ...
Двамата
Като корени вплетени в общо начало.
И подпирате обща съдба и походка.
Като пъзел сте – части от общото цяло.
Прогърмяват годините – бързи експреси. ...
Градината на сърцето
За радост и любов несъкрушима.
И всеки нещо в него е посял.
И плод
според разсада си ще взима. ...
Гул (2)
приключва ми земният път...
и в твоята топла прегръдка...
ще срещна студената смърт...
но ти не тъжѝ за смъртта ми... ...
Съдбата на думите (по Реквием за мъртвите думи)
> и гният като есенни листа,
> дали си казал нещо или си написал,
> щом в тях изтлява после мисълта...
> ...
Не ми е писано да ме обичаш
Колко време вървим един без друг.
А може би в мене щеше да откриеш нещо,
Което да осмисли света ти.
Този свят – далечен и недостижим. ...
Обичам те
Обичам те дори повече от мен!
Обичам те щом погледнеш ме нежно!
Обичам те щом докоснем се "небрежно"!
Обичам те и нека всички знаят! ...
Вик и зов
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки ...
Това от мене се откъсна
и слънце нетърпимо,
като рисунка на дете,
рисувана сред зима.
Каква велика синева, ...
Сън сънува баба Дана
Сън сънува баба Дана:-
депутатка е избрана,
бодро в Парламента влиза
с ръчно везаната риза - ...