Горчиво ми е. Ала никога не плача.
Превърнал съм се в най-студеното на камъка...
И нито драматично или страшно е.
Такъв са ме направили от малък...
В душата ми е всъщност много тясно. ...
Дали ще се науча някога въобще,
да не мисля и да не те сънувам?
Да не протягам все към теб ръце,
макар аз друго да не искам!
Да не пия, да не пуша, ...
С тихи стъпки влизаш в мрака,
моята картина от Мембранд.
Но нежния парфюм разнася мириса на любовта.
Да бе картина от Пикасо
бих те сякаш аз разбрал. ...
Не иска много, нормалната жена.
Да я прегръщат, щом е тъжна,
да я целуват за добре дошла,
да и показват, че е нужна…
Кой, както може и когато се наложи! ...
"... Мъре невеста, викам на Давидко, ква невеста е моята! Оно се спекло като турска керемида, ти викаш невеста! "
Йордан Радичков, "Ямурлук"
- - -
Какви невести имат някои мъже!...
Не можеш просто да им се нагледаш!... ...
В тъмна нощ ако можех звезди да запаля в небето
да ти светят и път да намериш към мене -
бих щастлива била, ще танцува от радост сърцето ми -
от пролетен дъх ще направя вечеря за тебе...
Ако можех да повикам оня шум от вълни на морето ...
С целувката си будиш пустата земя.
Докосваш с длан гальовно всяко малко цвете.
Под пръстите ти цъфват първите цветя,
събудени от сън под снеговете.
Април от цветен дъжд, ...
Не спиш?! Седиш загледана в екрана.
Сама, навярно, ти е скучно.
Далече съм. Изпращам ти покана:
Ела при мен в най-хубавата от страните!
Във царството Морфеево ела! ...
Когато споменът потайно се усмихва
зад решетки от сълзи във рима,
когато нежност долети във мрака,
а отдавна е заключена с резе вратата,
ръждясал дъх на стара обич се прокрадва... ...
Ах, дяволите - мътни да те вземат!
Защо си ми притрябвала в живота,
че нямам си достатъчно проблеми,
и тебе да те влача със хомота?!..
Какво, че съм прегърнат и целуван, ...
Отвън изглеждам просто леден,
измамно някак, видимо студен дори.
Но лъжете се с първия си поглед,
от страсти огън в мен гори.
Емоции и силни чувства ...
Легендата най-приказно разказва,
как някога във стари времена
в Рила планина живели са,
жена и мъж - огромни същества.
Домът им греел слънчев и уютен, ...
Вслушвам се в звуците, които плъха
живеещ горе, на моя таван, издава.
Не се отвращавам - и той е душица.
Дори золумите му прощавам.
Но стъпките станаха вече много. ...
Единият, земният, каменлив и осеян с трънаци,
ту безпътен, с изкусителни и лъжовни знаци,
ту гладък и лесен, и лек като пролетен химн,
безусловен, дарен ни в ад и рай да извървим;
Другият, твоята необятна вселена, ...
Ако заплача, ще срутя небето
и сто години болка ще вали.
Но просто се усмихвам и сърцето,
красиво лъжа, че не го боли.
Ако извикам, буря ще затътне ...
Душата ми зад хиляди врати
мечтае си с фантазии и илюзии.
А някой чука, тропа и звъни
и аз го пускам, пускам него - Слънцето.
Понякога в прозорчето - блести... ...
Лятото нарами връхната си дреха
и със свойта шапка от тъга
премина то по моята пътека
да срещне есента с „добре дошла”
отмина плахо, даже не продума ...
Облизваш се, каква приятна гледка,
зове те той с първичния си зов,
езикът ти се плъзга за проверка
по него с много нежност и любов...
Предчувстваш миговете пълни със наслада ...
Обичам те такъв – и мълчалив, и кротък,
и като буря само с вятър, и без дъжд,
заливащ ме с милувки и от обич,
целуващ ме, сънлива...Просто мъж !
Обичам те такъв - понякога и по човешки, ...
Белички цветчета, сълзите на момиче.
Деликатно цвете, с капчици роса.
Колко си красиво в дивата гора.
Моля те кажи ми, как те теб наричат.
Всички ме наричат момина сълза.