Стихове и поезия от съвременни български автори
Понеже няма преговор за утре
Няма смъртни треви, затова му прощавам.
Свободата, кодирана доминанта
е в мен и...
с чаша вино и мед смелостта ми кръщава. ...
Световете ми
В единия вечно празнувам.
Танцувам, рисувам и пея,
към непознати земи пътувам.
В другия свят са живи ...
Хаос
Шкафчето над леглото и отрупано с чаши и пакетчета.
Коя от сок, коя от вино, коя пък за вода.
Опаковките от среднощното и ядене на шоколад.
Препълненият пепелник. ...
Пред теб
но и дълбоко в същността ти!
Прегърнал нежно твоята усмивка,
докоснал с пръсти мислите ти,
поел в себе си от твоите мечти ...
Дилема за Любовта
Очите ми се превръщат във водопади,
Много си красива и известна за някои,
Но може ли аз да участвам в бъдещите свади?
Нарани ме сериозно, ...
Тя и Той
Тя беше страст.
Но накрая като ураган го помете.
Но накрая показа му власт.
Тя беше коприна. ...
Автобиографично
достигайки до възраст средна.
Допусках грешки - много, малко -
белязвайки годината поредна.
Успехи също имам, както всеки. ...
Вече е бяло
/посветено/
Как пресметливо
ни срещна съдбата,
във времето, необичайно. ...
В странство
другари мои по съдба...
Песни за райски градини,
за богат живот и за свобода.
Додеяло ми е от легенди ...
Добро от парите няма
и на какво играеше тогава?
Защо човек когато порасте
с детски спомени се забавлява?
В Библията няма нито ред, ...
Cards against humanity
обичам те
като глътка въздух
която мога да споделя
само с наркоманите зад блока ...
Легенда за любовта и Розовата долина
в своя бял палат, живеел шейх богат.
Тънел той в охолство, в почит, в задоволство,
но имал дъщеря, нещастна що била.
Красива кат` картина и роза във градина, ...
Недопита
рита вятърът вън тишината.
Притаен, в полумрака спи
живот в недопитата чаша.
Опитвам да стопля с дъх ...
Приказки за нас - Планината
посрещам и изпращам своите юнаци.
Те вярват, че ще стана равнина,
а аз събирам техните калпаци.
Разбира се, нали съм алтруист, ...
Паразит
Ти можеш да мълчиш, тъгата не.
Ти можеш да избягаш, но не може
да бяга този възел страхове.
Ти можеш да забравиш, аз не мога. ...
На Моняк
където пътищата свършват.
Посоките се срещат там
и ветровете бурни връщат.
Скали отвесни в мъх-покров ...
Вълшебства
докосва душата ми...
Виж, този свят -
как кристално блести,
целува деня ми... ...
Суетата ме уби!
материално и повърхностно,
но от купищата дрехи и ненужни вещи
все по тъжна ставах.
Загърбих книги и наука, ...
***
по безлюдния плаж.
Мойте стъпки отмерва
само нощният страж.
Всяка стъпка измива ...