Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

На Зимата...

На Зимата премръзналите чувства,
намотах ги в кълбо от заскрежени нишки.
Сърцето, вледенено от студените въздишки
го скрих под покривалото от искреност в молитва.
На Зимата премръзналите пръсти, ...
2K 9 26

Рапсодия в синьо

О, моя синьо синя, небесна синева,
защо пленяваш всякога тъй често
моята объркана душа?
Защо ме постоянно мами
дълбокия ти звезден мир? ...
1.2K 5

Последната Неделя на годината

Мълчи. За равносметка ме подсеща.
И с тази много бързо се разделям.
Довчера със шампанско я посрещах,
днес буди ме в последната Неделя.
И аз мълча. Какво ли да пресмятам? ...
1.3K 9 12

Мечтая

Мечтая да съм облачно - лирична.
Във хребета на думите ти да се спъвам.
От тях да ставам цветно - иронична.
В мълчанието ти въздишки да огъвам.
Да те обвия в слънчево одеяло. ...
1.3K 4 4

Бъдни вечер

Засмяна, зимна месечинка
блести насред небето
и като сребърен прашец
снежец се рони леко.
Търкулне ли се топла питка ...
1.8K 2 4

Зимни мигове

Внезапно, две врабчета долетяха,
настръхнали, под снежната ни стряха.
Подскочиха, сговориха се нещо
и после пак отлитнаха с надежда.
*** ...
2.2K 4 5

Тъжната история

Чакаше ме дълго време, чакаше ме да се върна.
Много ме обичаше, но любовта в лъжа превърнах.
Не те обичах, а ти беше влюбена.
Загубена в погледа ми долен и погубена.
Доволен бях, не защото те предадох и разплаквах. ...
1.5K 3

Болката в мен

Боли ме много,
но аз сгреших,
аз нараних
много приятели,
но разбрах, че не са за мен. ...
860 2 1

Любима

Била ли съм...преди последните
отронени лъчи на слънцето да ме докоснат?
Сън ли съм?Или наистина живея и съм тука!
Защо мълчим когато в нас крещи душата
и иска нещо да ни каже...Живях ли истински? ...
933 5 13

Понякога

Понякога като два пръста
сняг си ледена...
Но винаги с огън сърцето
гориш...
Знаеш ли колко мъки ...
1.3K 1 2

Без

Безкръвна изчезна луната
и остави небе без звезди.
Нецелуната тръпне земята,
яхнала облак с бодливи юзди.
Бездомно търкаля се времето. ...
1.3K 4 7

Зима

Заспива селото,
подпряло челото
върху стария баир
Нощта завива го грижовно,
като роден син. ...
1.8K 6 11

Хубаво

Хубаво
Тя не беше ничия,
(всички я желаеха)
но беше хубаво
да ме оставя понякога ...
1.6K 1 1

Освобождавам те от себе си

Не ме подреждай и днес,
заради снежните преспи
от зимните бури
в душата ми.
Преплувах дългото мълчание ...
1.4K 4

Там, където се срещат Морето с Небето...

Тези твои прекрасни очи –
две прекрасни, дълбоки и сладки морета
събудиха жажда неистова в мен.
В самотата на утрото хлябът горчи
и соли ми жестоко захарта във кафето... ...
790 1 1

За многая лета

ЗА МНОГАЯ ЛЕТА
Загледана в стрелките на часовника, луната
се спъна в клоните - разперени черни ръце.
Те я прегърнаха и нежна, ефирна позлата
се посипа върху замръзналото земно лице. ...
933

,,,

Никога дали е свършен вид
или е бъдно. Зная само, че
мечтата е в сегашно време.
Ако греша, подковите хвърли
на пътя за късмет. Разкъсай стремето. ...
629 1 1

В бялото

Не беше мое онова,
което ни пързаляше с шейната.
Бе шал от две слова,
замръзнал дъх, снега в яката…
Човекът, бял като студа, ...
1.9K 7 16

Топола

Носеше се
памучената и душа
като снежен пух
през май.
Разстилаше я ...
698 1 1

Падане

Прекърши се,
уморен от това да си прав.
Пресече пътя, ще те прескоча
нека продължа, докато
ме стигне моят скършен момент. ...
656 2 2

Тихо се сипе

Тихо се сипе първия сняг.
Прасето ме гледа леко със страх.
Там, на двора, до стария пън,
душицата свинска отлитна навън.
Плевникът вдига снежен калпак, ...
3.6K 2

Муза

Баба ми е много, много стара,
но не се вълнува от това.
Ако няма в себе си цигара,
ще запали старата лула.
Баба ми въобще не се вълнува, ...
691 1 1

Без багаж

На Петър Иванов Кунчев - Левски
Поеха към небесната гара
( от Шипка пътят е кратък),
нарамили Смисъл и Вяра,
опълченци-юнак до юнака! ...
759

Добро утро

Добро утро Живот, слънцето изгря сега,
тъмнината на нощта смени се със светлина.
Посрещам с усмивка раждането на деня,
навън е студено, вече е зима, сняг заваля.
Добро утро и на теб любима жена, ...
1.2K 3 6

Пазете я жива

> ...а дъщеря ми – само петгодишна,
> шепти: "Сняг, прости ми, че стъпвам по теб!"
>
> Елица Кръстева
По невръстния сняг, ако можете, стъпвайте леко! ...
3.7K 23 17

Акорд

Юли –
сякаш под сурдинка
с въздишка се плъзва тиха лудост –
какво опулено небе и
усукана свобода в адския ден... и ...
999 1 1

Рождество 3

Господ Бог ще каним на вечеря.
Той ще спре до дясното ни рамо.
С шепи доброта ще ни отмери.
Ще ни милва с погледа си само.
И - отгатнал всички наши грешки, ...
606 2

Нямо кино

Пред погледа ми като на екран
преминаха безшумно стихове.
Животът ли прибира свойта дан
или смъртта си връща с лихвите?
29.12. 2018 3.00
759 4 4

Мога и не мога

Не мога да те моля полугласно.
Как се чупят ангелски крила?!
Каквото и да пиша, ще е тъжно –
отдавна щастието отлетя.
Мога само да обичам, ...
1.1K 1

Единствено любов остава

Разделяме се с лятото полека
и пролетта отдавна е за други.
А топли са сърдечните пътеки,
които очертахме помежду ни.
И в сънищата още птици се надпяват ...
2.2K 1 2

На 10 ноември 1989 г. цъфнаха брезите

На 10 ноември 1989 г. цъфнаха брезите
(гражданска тематика)
Автор – Величка Николова – Литатру
Сънувах родни бели нощи,
но с черен облак между тях ...
1.6K 1 1

18+ Когато желая ...

Днес ще си сложа
розови прашки,
за да личи любовта ти
по моята кожа.
А червените, ...
1.6K 7 14

Завинаги

Т. Д. На празниците пак ще е до тебе
и ще целува майчини ръце...
Ще си припомни миналото време,
но не с тъга във своето сърце,
защото всеки своя път чертае... ...
873 5 7

Приказки за нас - И по-нататък

Разчупва щастието ни мигът
в октавата на общата представа.
Неравни половини, но звучат
тъй както трябва. Както подобава.
Не се опитвай да ги уравниш. ...
828 4 2

Самотно висиш на бесилото на болката...

Когато си нищо из свят цветен, широк,
когато самотно висиш на бесилото свое,
отдолу чакали скимтят, готови в див,
бесен и грачещ амок, да късат живот,
заслепени от жадна охота, ...
1.6K 10 35

Двадесет грама и още

Двадесет грама и още...
съхранявам във тимус-коптор.
Но жлезата ми е неудобен -
за Двадесет грама - затвор!
Всеки път сама се смалява, ...
836

Когато

Когато на смирението се отдам
и тишината с любов ме обгръща,
се намира някой, от Его подпрян,
раните стари във Ад да превръща.
Отново кърви. През сито изтича ...
555 1