Тъй тъжно, то се чува
как ридае някъде сираче,
не знае дрехи,обувка как се обува.
И безропотно, и непрестанно плаче.
Тежи да слушаш самотното дете, ...
Защо не останах в Морското царство,
в прозрачно-зелените глъбини,
при морските дракони, сестрите-русалки,
Дъгата, която шепти: "Замини!"
Да бях си останала само с копнежа ...
Събуди ме със парещи устни
Погали ме с косата си...
Обещай ми любов без въздишки,
без сълзи, без вина... - ЛЮБОВ , не остатъци.
Всеки миг без любов е загубен. ...
В живата мой се сбъдва онова,
що с окото на душата съм видяла.
И добре, че тоя вечен кръговрат!
Добре е, че той никога не спира!
Дни и нощи - в света около мен - ...
Някой би казал,че съм много романтична
някой би помилсил че съм книга екзотична
но аз съм само жена симпатична
много добра и много обична.
За човека до мен бих убила ...
На никому в живота не е ясно,
какво и как се случва, и кога!?
Оказва се за жалост твърде тясно,
пространството в човешката глава.
Не са еднакви хората и могат, ...
Не, не искам да бъдеш различен!
Искам точно такъв да си – труден,
непонятен, объркващ, влудяващ ме,
да държиш все ума ми възбуден!
Не, не искам да бъдеш в стандартите, ...
Ще отворя самотата и ще питам вечността
аз дали съм ви позната, или приказки редя?
Нося бански от дилеми и проблеми. Забравѝ…
Боси – хората приемат от ефира ми лъжи…
На чедата си честѝти съм оставила земя. ...
От някои затвори не можеш да избягаш.
Там пазачите нямат очи и ядат
ириси с хищни пръсти.
Стените са от оризова хартия, а решетките –
от клонки на кипарис. ...
Когато някога очи склопя,
над тленните останки не плачете!
И, моля, не носете ми цветя,
а по-добре със смях ме изпратете!
Свещеник ще отслужи опелό, ...
Аз съм никоя и нищо -
несъществуваща и нереална.
И какво от това, че утре няма да ме има,
а всъщност била ли съм изобщо...
Ще изчезна, като дъга след дъжд нетраен, ...
Ето, обещах ти и се връщам.
Прегърни ме, моя синя нежност!
Даже разгневено и намръщено,
всякак те обичам!... Неизменно.
Само да те вдишвам - и ми стига. ...
В днешния съботен предиобед
два гълъба – ама досущ бели –
кълвят си на пътя боровинки,
до входа на блока – малко отстрани.
Кълват, милите, засищат глад ...
И в нашето градче светът похлопа –
оправиха запуснатия парк
с финансова подкрепа от Европа:
настлаха нов, модерен камънак,
започнаха петунии да сеят, ...
Началото бе толкова далече,
толкова назад,че го забравих вече.
Малко глупава аз бях тогава,
няма кой и на какво да се надява.
Сега,след толкова години, ...
И ето, приказка разказвам,
приказката, която щурците ми изпяха,
приказката прошепната ми от звездите,
а аз на тебе я предавам...
Ще я разказвам тихо – почти ще шепна- ...