Стихове и поезия от съвременни български автори
Сродна душа
когато опознаеш я отблизо,
палитра от емоции е тя,
в нея няма грам циничност.
Колко е влюбчива и възпитана ...
Любов
Няма да те търся до среднощ.
Ще си легна тихичко в леглото
и ще чакам да ме стоплиш с дъх.
Няма да разпитвам, да човъркам. ...
Да бъдеш
и вярвах, че ще можеш да се справиш-
пред мен да шириш ведър хоризонт,
от бури, ветрове да ме предпазиш.
Да стискаш здраво моята ръка, ...
...
най-дребните и не дотам красиви рибки.
Дори да бяха лапнали стръвта,
/пасажът няма как да падне цял/,
пак щяха да ги пуснат във водата – ...
Каквото и да премълчавам
една звезда за двама ни избирам.
Криле пришивам с тъничка игла...
а ти си мислиш, че ми падна мигла.
И облаците, пълни със вина, ...
Сбогуване с морето
В съня ми стръмен ще останеш.
И звънко лунно дайре
на звезден дансинг ще ме кани.
Ще ме приспива фарът бял. ...
Приказки за нас - Ламята
И не, защото… Съжалявам!
Изстрадвам ги от векове.
Не спирам да се изтезавам.
Почти съм сигурна, че ти, ...
Надежда
и времето не ще се върне вече...
а със всяка следваща секунда,
все по-бързо отминава...
Задъхана ще тичам сред цветята - ...
Без
сред пепелна следа на мъртво сиво.
Строшени стъкълца от шал кашмирен -
небе без глътка въздух, полуживо.
Напуканите устни на обятия, ...
Лъжи
Омръзна ми от тази твоя
фалшива реалност.
Май за теб лъжите са голяма
актуалност. ...
Плужеци
плужеците -
като следа!
Безгръбначните -
обречени са ...
(Не)потребна
Можеш да ме хвърлиш, подминеш или изгубиш -
за тебе аз съм една непотребна жълта стотинка...
Но едни ден, когато щастие поискаш да си купиш,
да знаеш, че точно аз няма да ти достигна.
Хайку (13)
ухание на пролет
с цъфнали вишни
Задача
с която любовта отново се сбогува.
Тъй както в път изпраща се дете,
поело на желанието да робува,
прегръдката ѝ ме остави точно тук. ...
Защо?
Сега защо сме тук – на Земята?
Коя е същността наша истинска?
Защо дирим сред мрака лъчи?
Само едно Нещо ни дефинира - ...
Зелено семе
Стоя с ръка напъхана във джоб.
Опитвам се и аз да съм добър,
но в мен напира страшен яд и злоба,
Съдбата ми решава някакъв "катър"! ...
...
Замряха и каруците за ихтибар.
Изтлява призрачно едно момиче
заключено в прозрачен кехлибар.
За всяко нещо номер, прошнуроване. ...
Войнишка снимка
но да почивам, аз не мога, и не ща!
Закарах Ладата на автомивка,
от нея щях да вадя старите неща.
Любувах се на старата машина: ...
"Бог ми каза - Обичай врага си!" и сс заобичах
наместо с шепот, старчески говоря.
Задъхвам се, когато преценя,
че думите ми не разбират хората.
Безкраен гаф - очите ме болят, ...
В заблуда
Ти ограби и щастието, и от живота красотата
и отново показвам усмивка по принуда.
Ти тръгна и изтръгна цветовете от цветята.
Дълго време скитах ...