Стихове и поезия от съвременни български автори
Само болката държи
и пътят и завой не прави,
единствено оставаш ти,
къде намираш да забрави.
Когато нямаш врагове ...
Пенливо
Плод завързва лозница.
Лека – полека едрее.
Случва се – да прелее.
Кипва, по своя си път ...
Светлеят думите
и толкова истински...
На крилете на вятъра
достигат вселената!
И невероятно ...
Оглушителна самота
Хиляда нощи между четири стени, слушам -
разказват ми се вече преживени приказки.
Лампата свети, уж съм сама, а не е така!
Четири стени, между тях на колене падам аз! ...
Умно село (край)
където от години
се грижим най-умело
за нашите градини.
Тук поливаме цветята ...
Купидонеее...
Крилат и гол. Стрели и лък.
Сърца и рози. Опомни се.
Не знам латински. Нито гък.
Спомни си как преди година, ...
Спящата Любов
Преди 100 години се убоде
на вретено и оттогава лежиш
със затворени очи.
Сънуваш ли? ...
Огледало - хайку
Взирам се в очите си -
надникна дявол
Преяждане
ти се храниш
с мен
и докато
аз се храня ...
Желание
а после смело да заплувам
във локви, мътни от лъжа.
Да съм си сал. Да не будувам
посред безкрайни страхове ...
Върхове
Погледнах в пропастта без страх.
Не скочих в нея, не се нараних.
И на това устоях.
Всички бури в живота преминах. ...
Свещен Огън
Ти тъй нежна правиш ме
и след това раняваш ме
в Свещеният си Огън Ти изгаряш ме,
за да се преродя от пепелта... ...
Второ пришествие
от смог –
гръмовно-мълнийна
клаксониада.
И счупеният ...
Дяволи шептят във мрака
опияняваща и луда. Да тя - същата!
Но онези там ангели небесните
Не са ти казали, че ще ти подпаля къщата.
Само дяволите ще ти отговорят честно ...
Тишина
времето тече през мен.
Разказва ми истории
и потапя ме в моите страхове.
Дали, отминали шептят, ...
Над нещата - Подобно...
да трупат – не, а да летят,
по бледите тръпчинки
на слънчовата златна плът,
очи се реят - странни птици. ...
Вечната несправедливост
Какво ще кажеш, как си, напредваш ли в живота?
Що за въпрос е Напредваш ли?
Къде това "напред" си го визирал
къде го виждаш, кой го там постави, ...
По своя ред
искаш и се вричаш,
как да и го кажеш,
всичко е мечта...
Времето минава, ...
Все още
искрите златни жал и доброта.
Готова съм след облак да политна
и да изтрия нечия сълза.
И още блика музика в сърцето. ...
Всичко
Хората през живота го мечтаят,
очакват и
бленуват за момента, в който
Социалният съвет реши, че имат Всичко. ...
Очакван епилог
Отново сърцето плаче неутешимо.
Отново се питам защо?
Последният кръг на Ада
не ми ли стигна, ...
Сърце недей
чувствам как отново стенеш,
на весело опитваш се да се преструваш,
знам, че трудно е да се съвземеш!
Недей така да плачеш в мен, ...