Стихове и поезия от съвременни български автори
Студена
С мен са Младостта, Тъгата, Тишината...
Чувствам се различно ! Някак странно нетипично.
Не са били с мене до сега, но днес е друго, днес не е така!
Вчера Обичта целува ме, днес ме люби Самотата. ...
Искам...
в нечие изстинало сърце!
Някой,който е и сам и болен,
тук – сред думите,да е добре!
Друг – в искриците, Звезда да види, ...
Тялото ми е пясък
Приравнено до плоскост,
яростно забива ги в мен.
Напразно.
Тялото ми е пясък, ...
В коледния дух
зимата пристъпи към прагове и нивя.
Къщите- цели в преспи сняг,
че хората едвам си влизат в тях.
Комините пушат, камините горят, ...
Възпоменание
нощеска
написах около двеста проекта
как да се разшири
тесничко, а ...
Снимка от сиромаховото лято
като стар гуляйджия, скрил в шепа последен петак.
Всяка слънчева капка познава страха от примереност
и очаква на строгата есен безмълвния знак.
Нероденото утре смалява ръста си с минута, ...
В неподходящо време
Родил съм се в неподходящо време!
И място по-добро не съм избрал!
И този ред не искам за приема!
За мене този свят е тръгнал на провел! ...
Бяхме ли?
Ще усетиш огън и жигосване.
И ще почувстваш чак като си ида,
че си горял, дори и без докосване.
Ще си пиян преди да си отпил. ...
Писмо до Дядо Коледа (спешно)
Някак си, пораснах много бързо.
Ако можеш, детството върни ми,
за да мога тяло с ум да вържа.
Че сега е много трудно, дядо. ...
Снимка на профила
седнал на зъбера
над седмото езеро.
Възрастта ми е 40+.
С поглед зареян в незримото. ...
Любов несподелена
много искам да си с мен,
таз любов несподелена
ме измъчва всеки ден.
Пак тъгата ме натиска, ...
Предпразнично
за Коледни трапези и меса!
За кланици, месарници и глисти,
и кулинарни, месни чудеса!
Аз обожавах - Коледни прасета, ...
Ще измисля думата
да е истинска стихия,
да усетиш как те грабва.
По-конкретна от Магия.
Да е с десеторна сила, ...
В търсене на лятото
повярвали на дните си в безброя,
все чакаме перфектната вълнá,
не виждаме, не чуваме прибоя,
а той гърми все по-сърдит и прям, ...
...
Подава ми ръка и тръпнем двете.
Погалва скулите ми,
сребърно въже изплита от косите ни –
от ниското към висинето. ...
Облечена съм в болки
Не те оставих,бях водна лилия за теб.
Плаваше сърцето бурно в езерото от Камелии.
То днес от теб си тръгна без да те прегърне,
без дори за миг да се обърне. ...
Дори след тъжния поклон на цвете
предсказвам на съня си отреден,
тунелите на мрака са отворени
и само в смърт човек е съвършен.
Но бутам - мравка, зърното нагоре ...
Човече от сняг
тихичко трупа.
Със снежинките в такт,
сърцето ми тупа.
И дъхът ми горещ ...
Мотивационно
Живей, когато искаш да умреш!
Живей, когато шанс не ти се дава
И тичаш, без да можеш да се скриеш .
По-мъдро и достойно на другите махни с ръка, ...
Бог
Бог нали не греши
и от всичко ни дава.
Със тъга ни суши.
Със любов ни спасява. ...
Къде
И всичко познато досегашно
Си тръгне тихо от мен
Като птичка в есенен ден.
Как да се държа, как да се справя, ...