Стихове и поезия от съвременни български автори
Играя в пиеса
жена непозната... Случайно се спря.
Реших ѝ проблема със хубава книга...
С усмивка дари ме... и слънце изгря.
Съдба е да срещнеш жена поетеса. ...
Къделята на Бога
той- Господ- връчва ни една къделя.
От нея- богодадена и свята,
предем от понеделник до неделя.
Къделята с потайности е пълна ...
Сватба - брадва
да се хвали тук и там:
- Сватба вдигам, в сто премени,
пременявам булка сам!
- Ще изпея над сто песни, ...
Потърси ме
Какъв ти бал! Не съм принцеса...
часовника във полунощ звъни,
пантофката, не ми е нужна вече,
с мечтата си тръгни и намери. ...
Тъжна душа
Душата ми е тресавище от мъка,
душата ми е ранена до смърт,
Но ще издържа, ще издържа.
Прости ми, че мъката в теб задържам. ...
Разминаване
Девет пъти изругах на ум, чакайки момента да те заговоря.
Десет нощи аз не спах.
На единадесетата си обещах.
Дванадесет души имаше около теб. ...
Битката ми след години 🌐
Изтиках четири години...
И виждам вече оцелях!
Със "Гостенката" се разминах!
В прегръдките ѝ аз не спрях! ...
Христо Ботев Петков
със сърце непоколебимо,
очите жадуващи правда,
а образа му бе незабравим.
Той краси вечно България, ...
Звънче
и угасна светликът на юнския ден.
Колко бързеи в планината, що шетáха,
не намериха вред ни присой, ни лет.
Само похотливи пернати другарчета ...
Ще те чакам през нощта
На реалността робувам и за смисъла творя.
Укротих масивни бури и надмогнах великан.
Победих пасивни нули, турил на чело̀ колан.
Стрелям с рими до небето и създавам светове. ...
Когато...
Когато стана на 62,
едва ли ще копнея да ме искаш.
Ще имам пак ръце и рамене,
ала душата ти ще ми е близка. ...
Мизансцена
В театър на абсурдите, се вкарах.
Сама. Усмихната, но песимист.
И ролята, наивна, си подкарах.
Но без амбиция. Останах си статист. ...
Път за никъде
с очи повдигнати към вечерта гореща,
уверен крачи старецът в момчето
и с бавни стъпки слиза - свиркайки си нещо.
Върви за някъде сърцето му е празно ...
Родино
Певците ти задавиха се с вино
Поетите останаха без глас ,
И стана тихо, мила ми Родино,
И нещо свято счупи се във нас . ...
Искам
Искам да те намразя от любов.
Искам всеки твой поглед към мен
да те унижава и да те заслепя от любовта ми.
Искам да умираш от любов по мен. ...
Моят експрес
качих се от разбития перон
и с влак от меланхолия обзет,
потеглихме с прощален свирков стон,
през мъдрите скали освободени ...
Признание
Няма да реагираш на това добре дори.
Ще се засмееш и ще ме изложиш.
Няма да е мъжка постъпка това разбери.
Ние сме две разделени души. ...
Не смогнах
само едно ми остана:
не смогнах и си кандисах,
да чистя мръсната пяна,
дето в живота извира, ...
Предумишлено убийство... В 3 сутринта...
В главата ми пухти товарен влак.
Със писък огледалото се скрива:
– Ау, иде тая кукумявка пак...
А как дълбоко спях, гората хвана ...
Сарабанда
колко много посребря,
по лицето, детско нявга,
пътя виждам извървян.
Хилядите радости, неволи, ...
Нирвана #2
след всичко станало тя ти остана,
няма я болката в моята рана,
Нирвана за теб, Нирвана, Нирвана!
Двамата с нея сме твоя Нирвана, ...
Различната
се разпръсквам
като утринна роса
или като дъжд на пролет.
Когато съм добра ...
Домът на поета 2
Прибрах се най-накрая у дома.
Витрините по-прашни са от пода.
Във вазите – оклюмали цветя
посрещат ме и все едно са хора... ...
От всичко недоволни
Над Витоша стои небето,
като огромен похлупак,
а Слънчо, както е прието,
жаравата разпръсва пак. ...
Самотната тя
но наранена от тях не престава да търси все нови и нови.
Тя прекрасно знае цената си и на дребно не би се раздала,
празни обещания всякакви чула и измамници разни видяла.
Живее инертно, и с някой невидим все разговаря, ...
...
а е различно.
Бях вяла като перушинка
в този ден.
Нагазих в глъбините ...