Стихове и поезия от съвременни български автори
18+ Ново начало
вече за университета дреме ми,
мисля за Жанета, мон ами...
Вече няма място в този нов живот
за нерви и за пот, ...
Искам да мога
Аз искам да река поне веднъж:
„Обичам те!“ –
без оправдания,
без обяснения, ...
Объркано стихотворение
Заченах песен в края на октомври,
помолих се да няма ветрове,
след всички ваши лицемерни норми
едва ли ще поникнат дъждове. ...
През годините
когато тръгнах по незнаен път.
Тогава всяка крачка беше тръпка –
зовеше ме далечното, върхът,
пред мен врати отваряше светът. ...
Писмо до неродените деца
ако някога си избереш да се родиш,
трябва да знаеш няколко неща:
Понякога ще те учат да обичаш хора,
които не знаят как се обича, ...
Когато доста дълго си живял
годините рисуват по лицето,
описват как живота си разбрал
със всичките игри на битието.
И радост че изпитвал си, любов, ...
Тетрадката моя, забравена жива...
с един пожълтял от стоене късмет,
единствено в нея с почерка жилав-
любов съм възпявала ред подир ред.
За явни и тайни сърдечни капризи, ...
Коя си ти?
Човешката същност е толкова
странно нещо.
Толкова тайнствено, а всъщност
толкова зловещо. ...
За живите и мъртвите
Затова не сме весели често.
Затова ни затрогва до плач
някой стих или жест, или песен.
Помним много отминали дни, ...
В залеза
разляти в залеза,
потрепват неизпити…
Стичат се по стените
на притъмняла ...
Ноември
скри слънчевия камък в левия си джоб,
кехлибара от лозите в дълбоки бъчви
потъна тихо с жален и сподавен стон.
Напълни широките ръкави със пари, ...
Край
очите им земята ще изпият –
опашки вият в ритъма нерад,
и своя глад от никого не крият.
Илюзия ли хлябът е за тях? ...
Времето няма смисъл
Пия кафе и към университета отивам.
Вечно преследвам задачи,
вечно с мен часовника крачи.
Тиктака и отброява минути, часове. ...
В съня будителствай, не буден спи!
че спя, а сън ме не лови,
в съня събуждам се и някак спящ,
не се събуждам, но ми се не спи!
От нейде, стар будилник, чакам звън. ...
Последната песен за любов
зад думите, затрупани с години и години,
и всяко мое аз, е като застинало в мъгла
която ни измива още малко с идващите зими.
И после пак започваш със това ...
Честит празник на будителите!
написа книга в Хилендар
от подигравки натъжен
и даде ни безценен дар.
Той върна слънцето на нас, ...
Недей тъжи
Недей тъжи
Недей тъжи, добре съм аз
не страдам по изгубена любов.
Чувствата са толкова прекрасни, ...
Хайку (20)
прекъсват птичите песни
от агнешки плач
Инертно
не пари дори, не напича.
И вяло е някак си, свети,
а сянка не прави... поличба?
Замрял е и вятърът нещо, ...
Благодаря!
Благодаря!
"Направиш ли добро- в морето го хвърли
и то като награда при тебе ще се върне...."
"А имаш ли две ризи- едната подари- ...
Бяло огледало
на сивото, безлично ежедневие.
Разцъфнали във бяло гледат сливите,
как в мен се бори гладното безверие
за малко топлина от обич стара. ...
Орисия
сутрин ний замесваме деня,
като бабите си първи ставаме,
лепне по очите ни съня.
С боси стъпки в тъмното се лутаме, ...
Скъсано небе
спуска се по бряста, трополи.
Лятото, изтръгнато от корен,
с пукот тих в контейнера дими.
Птица си проправя път в небето, ...