Стихове и поезия от съвременни български автори
Стигма
Кастрирано, с белязано ухо
и пуснато – живота си да влачи.
Крещят у мене сетивата в хор:
– Това е "добротата" на палача! ...
На изпит по приятелство
Когато спре въртежа си Света
разбираш кой до теб е - кой го няма!
И въпреки, че в мене зее рана,
ако Приятелството е хавлия за крака ...
Ръцете, оплевили всичко сиво
Звездите през прозорчето надничат.
Приклекнала, луна преде памук,
а в пазвата ѝ времето се стича.
И виждам баба – нейните ръце ...
Футбол 2018
Хвърляй кирка, четка, книга!
Днес светът е топ-поле
с матадор-вратар. Оле!
С единайсет бика страшни ...
Желания
само да изпрати пътник жаден.
Аз роса от цвят ще му извадя,
за да продължи по своя път.
Не искам много от този живот - ...
Луна
Луна! Сестра по скръб и по страдание.
Ти знаеш колко и кога съм права,
но отминаваш грешките с мълчание.
Повеждаш ме към здрачните си истини. ...
На добър път
Билетите им – все еднопосочни...
След тях остава... болката остава...
Ала не знаем тя къде е точно...
Дали в ума ни или пък в сърцето, ...
Връщам се..
От далечно време,
като дъжда на юг...
Върнах се, върнах се
Като морето под кораба, ...
Или си ти,или не си
аз искам грижа и внимание.
Ти не ми ги даваш,
и затова си заминаваш.
Когато ме няма
Останал самотен, ключът от умора
ще сложи в ръката ти своята власт.
Ще скръцне вратата с ръждивия глас
на някой, привикнал наум да говори. ...
Лавандула
нагрята от юнското слънце,
в долината, през средата на юни е така,
гюлът отдавна вече е течен,
земята трепери от жад, ...
По пълнолуние
отново в мен пълзи тревога,
докрай опънати са струните
и чух мотив от зла прокоба...
Настъпи нощ на пълнолуние – ...
Татуираното море
над него имаше жена с рибя опашка,
каза, че се наричала сирена, но не миришела на риба,
а на подмишници,
а под морето – котва, така че корабът да е по средата на морето, ...
Молба
недокоснато, самотно,
усетих как душата му крещи,
точно като моята,
тихо, уязвимо, ...