Стихове и поезия от съвременни български автори
Хм
и зная, че измъчих ви съвсем.
Пак пише тая! Боже, още колко,
писанията нейни ще четем?
И знаете коя съм, и каква съм. ...
Който върши грях от дявола е
А на сила, любов и себевладение.
Дори когато падна в грях,
Отхвърлям всякакво обвинение.
За това се яви божия син, ...
Дом
Стени не стигат. Няма къща,
без две прегръщащи ръце,
където чувството е за завръщане.
Любима ласка, топъл нежен глас. ...
Дъжд
за локвите носталгия в душата.
С ръце студени някак изведнъж
по мислите ми тежка кал намята.
И не, от друго хич не ме боли – ...
Свобода
Ти земя си ми свободна
Ала си пустиня
Земльо благородна
Ти, потънала във тиня ...
Стихотворение в съзвучия
да танцува боса нова.
Пяха (тя е черноока)
“Очи чёрные” в караоке.
Но жена му, що говеждо ...
Сняг
снегът промъква се любим.
Разстила белите постели
и с теб по тях вървим...
По покривите се катери, ...
Приятел
трептиш в световната неволя
и с твоя пламък, непознат,
но силен в светлата си роля.
Тънка струна е душата, ...
Признание
в този още недописан ден?
Ти стоиш - изтръпнала и онемяла,
не очакваше да видиш мен.
Господи! Та ти си още същата, ...
Свещ в тъмнината
Свещта догаря бавно в тъмнина
и капки восък стичат се във кална пръст.
Цветята - цяла планина,
стърчи сред тях самотен кръст. ...
Аз 12
отмервам всяко вдъхновение.
Тъгата ми е малка гара.
А нощите ми са смирение.
Прегръщам всяка топла дума ...
Ненужно
няма никой да узнае от какво.
Късно и без време,
без въпроси, само по тъга,
някой сам е, не съжалява, ...
Ад
но корабът - живот се носи пръв.
Брегът далече е и всеки миг прецежда -
през чувства - несъсирената кръв.
В душевни рани тялото ми глождят ...
Сняг
И деца навън се смеят
Но няма те да успеят
Да схванат, по наште ниви
На студ не виреят ...
Истината
Промъква се в нас страхът,
Че утре или някой ден, всемира
Ще иска да разкажеш за мигът.
Какво направи, на кого помогна? ...
Адажио
И партитурите отнесе вятър.
По немите клавиши на рояла
дъгата се разми до черно-бяло.
Ръцете, слети в танца, се разделят - ...
Нещо ме задъхва
Бели таралежи храстите повиха.
Дълго е вървяла през града мъглата
сякаш е река с вързани копита.
Нещо ме задъхва, нещо ме измерва. ...
патот кој мора да се мине 🇲🇰
си ги средувам мислите
додека времето само порамнува сметки
а црните птици носат лоши вести.
Вистината се бори за поглед во височина ...
Бог и цар
Пепелище от пламък поглъщащ.
Бог
и цар
в своя рай тъй безлюден. ...
Минута е много
царуващ над всички безсмъртни,
поглъщаше всичките, щом в коленете
майчини дойдеха те от свещената нейна утроба... "
-Из "Теогония" ...