Вярвам,
че звездите са родени в някоя благоуханна пролет,
след залеза на мечтите,
от хиляди малки черешови цветчета,
откраднати на дърветата от самотния, топъл вятър ...
Раздипля се край мен и ме обсипва с ласки,
цветенца водораслени , седеф по смуглата ми плът.
Играе си със слънчевите зайчета и за последно –
всичко му е свидно, диша с пълна гръд.
Преди да го оставя във властта на зимата, ...
Щастието е обратно на нещастието
За да си щастлив даваш всичко
Или си щастлив или нищо
Но понякога нещата не стават така както искаш
Не стават колкото и да опитваш ...
Защо не съм човекът, който искрено копнея да бъда?
Защо не мога да чувствам, да мисля, да спя,
защо не мога да открия пътя си към същността?
Защо не виждам друго
освен безгранична самота, страх, опасения, ...
Тъй, както малкото дете се ражда,
и в мама вижда цялата Вселена,
а после както с кубчета изгражда
представите си детски постепенно,
тъй, както слънцето живот събужда, ...
Повярвай, страшно искам да се случим!
Така, че сякаш почва да боли.
В живота нищо даром не получих.
Препълних две морета със сълзи.
Сега поискай ме и твой ще бъда! ...
Водата ти не пази ли следи,
смален ли е брегът ми от очакване?
Различия, довели до еднаквости,
тъгата ни лицата ще бразди.
Не слагай на посоките юзди, ...
Пак те изгубих, пак изчезна.
Пак частица от душата ми умря.
Измъчено сърцето ми проплаква-
послания ти праща то в нощта...
Но как да ми отвърнеш- теб те няма. ...
Аз малко…мога малко да ти дам –
една пътека прашна, ала вечна.
В душата ми – един изстрадал храм –
свещица неугасваща надежда.
Една ръка, която да държиш, ...
Увлича ме компанията в своя жив
и сякаш безконечен шум,
но сякаш червей гложди моя ум:
„А ти наистина ли си щастлив?“
Усмихвам се на вица сполучлив, ...
Играем си със огъня защото,
пожарникар ни води за ухото.
Той трябва да ни води май за друго,
но ако се случи, ще е чудо.
Къде у нас такова друго нещо? ...
Не спирай
Върви по пътя си,не спирай а мечтай сега,
не стой на кръстопътя, продължи така!
Върви, върви и не обръщай своята глава,
остави миналото, запази сам спомена! ...
На мойта малка внучка ѝ се случи случка.
Даже не разбрала, както си играла,
спънала се в камък,камък ама малък -
малък като залак.
Паднала горката и си счупила ръката. ...
Сякаш облаци бродят в река,
но е камък, впил се в коритото.
Той разпръсква на части мига
и го слепва, някъде, в скритото.
Да, над него препуска вода ...
Оглеждам се. Наоколо – небе.
Подпира го ръбът на планината.
Светлее изтокът. До тук – добре!
Да, птиците кълват от тишината.
Подобно хлебна пита тя се рони ...
Когато сутрините се събуждат
невръстни и не помнещи промените,
мъглата дето бавно ни поема с пръсти
и после сякаш се сбогува със ръцете си.
Припомняме си, че е само миг до рая ...
А ти не знаеш колко те обичам.
Защото никога не е достатъчно.
То всеки път е толкова различно.
Най-хубаво, че всъщност - непонятно е...
Обичам те, защото си ми нужна ...
Попита ме "Кога ще напишеш нещо и за мен".
"Когато ми разбиеш сърцето" - отговорих.
Безброй стихове родиха се след онзи ден.
Писма безкрайни писах, без да има кой да ги отвори.
Толкова имах да ти кажа, но го казах твърде късно, ...
Остави ме да плача сама,
там край реката, там под върбите
и ето дъжд заваля, ще прикрие сълзите...
Остави ме да плача сама,
там край реката, там под върбите, ...
Любов с вкус на кафе
Не обичам да е сладникава любовта,
както бучите захар в кафето.
Всички онези лигави умалителни имена
са толкова далеч от гласа на сърцето... ...