Стихове и поезия от съвременни български автори
Познавам ли се?
и ме създаде в твоята душа.
Мерзавец си решила да поискаш,
такъв за теб ще стана веднага.
А после, ще съм умен и премерен, ...
Днес съм другата
но светът не превърнах във сцена,
не обичам надута посредственост,
не държа да ми бъде простено,
и защото ме стяга чепикът ...
Влюбени
дали съм полудял съвсем,
че мисля в тебе да се влюбя.
– Нямаш право да се влюбваш в мен!
Ами ако някой тайно те желае, ...
Оптимистично
не бързай да си взимаш с птиците довиждане.
Виж, гълъбите дето сме спасили
ни носят писъмца на свиждане.
И в тези писъмца трептят трошиците ...
За неостаряващата жена
те се редят, променя се видът,
освен щастието нищо друго не следва,
щом минали са доста мигове от дълъг път.
Тя иска да изглежда и по-млада, ...
Муза
ама ептен не сме дупе и гащи -
колкото аз съм устата и пряма,
толкова тя пък са прави на дама.
Дращи все нещо, писателка съща, ...
Постигна
пълна и неспирна
слава
избирайки - към
нея пътя хлъзгав - да ...
Кажи
Защо продължаваш да мълчиш?
Нима, в сърцето ти е люта Зима,
Щом не можеш дори да спиш.
Да, чу ме – много добре ме и разбра, ...
Big little lies
ти вярваш в лъжите си,
това е причината
да се нуждая от малки розови хапчета,
за да функционирам.
Вечер
няма я дневната светлина.
Властва гробна тишина
всичко е потънало в тъмнина.
Само в далечния зной, ...
Защото съм жива
Като ранена сърна съм
смут в душевният мир
Кой протегна ръката
и скъса струните на моята душа? ...
Семе
разглеждам пратката с апокалипсис.
Къде, към кой сега да се обърна?
Към Бог? Към Зевс? Към голата Калипсо?
Небето ми е пълно със чудовища, ...
Живот мой...
който днес се опитах тъй
да нарисувам отново за теб,
когато, когато се открихме...
Никога не съм преставала ...
Обичаме оковите си!
тъй свикнали сме с тяхното дрънчене,
че сякаш песен се в ушите вае,
от котвите на нашите проблеми.
Обичаме оковите, така е, ...
На един осми март
и просеше пари.
Вместо цветя!
Въздъхваха мъжете от това.
Дочуваха се и псувни: ...
Без обувки
копнее само
за твоята прегръдка.
Единствено ти
нежно я приласкаваш. ...
Архетипа на идеалната жена
искряща като сутрешна роса,
далечна като мигаща звезда,
омайна като стихваща вълна,
жива буря от огън и вода – ...
Снимка избледняла
избирам стара книга,
подпряната на рафта,
отварям я небрежно.
Изпада снимка леко избледняла, ...
Пееща бамбукова гора*
една кристална ваза в скъп бутик.
Ех, нежността ѝ кой ли не поиска,
от крехкостта ѝ кой не се опи!
А после – на дантелена покривка ...