Веднъж...
Веднъж течеше осмомартенски купон – "служебно"
Личеше подготовката. Прически. Дрехи нови.
Смях в големи порции като за последно!
Преливаше софрата... И музика за "Очи чорние"!* ...
Ще те срещам случайно.
Измежду сънищата си, нощем.
Ще искаш да ме прегръщаш,
ще търсиш очите ми – сините,
които накара да текат, като океани от сълзи. ...
Добро утро, Живот, ето ме тук,
същият съм си, не съм станал друг.
Събудих се, усмихнах му се на деня,
лъчите слънчеви огряха ме така,
че стоплиха ме, стоплиха и моята душа! ...
Когато стана крехък и безсилен -
претръпнал и доволно взел и дал,
в ръцете ми ще имам малко сила,
ще смъкна от пианото... воала.
Ще седна пред семейните клавиши, ...
Не мога да обичам с половин сърце.
Ти знаеш ли какво е да опитваш
да милваш някого с отрязани ръце
и без криле да пробваш да политнеш?
Ти знаеш ли какво е да заспиваш ...
Ден след ден през мен минават –
стотици дни далече съм от тебе,
времето – това фатално разстояние,
подминава спомените като гари.
А понякога така ми се пътува ...
Ако днес ми се подкосяват краката,
ако днес кътчетата ми така трептят,
и душата ми композира сега живот,
то не е от страх, а неизбежно чувство...
И от сега осезава се целият този ураган, ...
За да видя прекрасния изгрев,
трябва да мина през тъмна гора...
Как да бъда добър и по-искрен?
Сенки и шепа светулки държа!
Зад гърба ми е страшното блато... ...
Пролетният вятър нежно ме гали,
природата чудна възражда се навън
и за красота са две очи мечтали -
за теб, що дари ми тъй жадуван сън.
В море от проблеми пристан си ти, ...
посвещавам на Г.
Когато сърцето сковано след дълга раздяла
посреща приятели първи на пир,
когато танцуват телата им с пулса метален
и после, когато те свеждат пияни глави – ...
Отново утрото е лумнало до алено
и изкривява призмата на времето.
А аз ... незряща още от тъгата си,
сама съм в ъгъла на болката.
И си припомням въгленчета спомени, ...
Пробита ли е лодката - не знам.
Животът по вълните се клатушка.
Не мога нищо повече да дам.
Илюзиите ронят дъх отлющен.
Всемирът - този властен командир - ...
Пресякъл линията на живота,
върху дланта на бъдещето проектирам
неведомото свое аз - самотна котва,
захвърлена във пристан за умиране...
Катеря черни мачти на илюзии. ...
Жабите надуват бузи – тишината се дере,
и мъглата се тътрузи над ръждивото дере.
Бълва бялата си пара дракон с призрачни крила.
Златна есенна кошара сто козици разпиля.
Ветровете на талази бръчкат сивия атлаз. ...
Аз идвам тихичко на пръсти в твоя сън,
рисувам ти окръжности и бури,
а после се превръщам в светъл звън,
загърбила страдания и хули.
Увличам те във моя страстен танц, ...