Стихове и поезия от съвременни български автори
Човекът с хармониката
Човекът с хармоника рядко говори
в суетния шум от тълпи минувачи,
отглежда в очите си сенки и хора –
над хората бди, а под сенките плаче. ...
Казано накратко - 20
* * *
над високия дух
стои единствено Бог
всеки връх е нисък ...
Дали е хубаво…
Да кривнеш от утъпкания път.
В живота странен да се влюбиш
и в колелото му да сложиш прът.
Дали е хубаво да можеш ...
Поръчвам слънце
От облак ли е тоя дъжд?
Или душата ми тихо плаче?
Гръм раздира тишината вън,
Тя, седи сама, като молещо сираче. ...
Бих искал аз
Бих искал аз да съм велик
и да ме сочат всички с пръст!
А аз се чувствам ученик,
и не надскачам своя ръст! ...
Трите Мойри на Европредседателството
Сред дим от огледални сенки,
мастилено-фантомни извори
с измамно-стряскащи промени –
с превързани очи чертаем избори. ...
Не падай, Икар
когато с вихър над мене прелиташ!
Под крилата ти сянка прохладна намерих...
В моята огнено-слънчева жар
като теб Свободата за да изпитам ...
„ В твоите детски очи ”
корабокрушенец, в океан от щастливи сълзи...
Мое любящо „ умалено ” сърце...”
Мюнхен
И ме попитаха те, вярвам ли в Господ,
с небесносини очи и поглед маслинов.
- Вярвам в това, че някой е жив,
докато има кой ...
Любов
в нечакан ден, в нечакан час!
Хвалебствен стих написах аз,
от твоя образ запленен!
От обич си родена ти, ...
За моя приятел
Той, единствен, ме чака,
Готов да чуе и види дори и за миг
Част от душата ми, която все страда.
Уви, не намирам желание аз ...
Без теб
самотна в безкрайните си мисли.
И теб те няма, и никога не си бил тук преди.
Без теб съм - седя в огромната тишина.
Викам, крещя, а после заглъхвам. ...
Недей
че не съм до тебе,
аз пак съм твоя.
Недей да чувстваш болка,
равна на живота твой, ...
Лице
Няма нужда от лице, лицето е душа, душата е от дявола,
От небето идва само скръбта. Само и единствено скръбта.
Лицето е скрито зад чаша уиски, зад издялана от камък лула.
Лицето е никому ненужно. Оставете го да се радва на скръбта. ...
Сътворение
за да не вижда,
когато на духа, отнеха му ушите,
да не чува
Когато на духа, отнеха му сърцето, ...
Със слънцето над мен
Аз видях Слънцeто над мен,
че то не е една украса!
То носи хубавия Ден
и като орден го препасва! ...
Изповед
да съм силна,
да нося туй що на теб ти тежи,
недей, аз съм смях и живот,
глътка вино, ...
Елементарно
Все искам да летя. Крилете ми са в плен.
Злато да намеря – до края на света.
Духá си да измеря – в лицето на смъртта.
Паднах надълбоко – велики висини. ...
Леко стъпвам...
за да не счупя нещо в твоя живот,
нещо, което за тебе е скъпо
и е като драгоценен кивот!
Леко стъпвам, протегнал ръце, ...
Върви народе
все още можем да броим на пръсти.
Да сме сред тях е повече от чест.
Че словото е винаги пред кръста.
Че винаги народът просветен, ...
Девет
да търся най-красивата жена.
Девет пъти сливите цъфтяха.
Девет пъти падаше слана.
Девет зъба имам във устата. ...
Отражение
и плюеш утрото с омраза.
Животът, до кръв олющен,
със миро не те помаза.
Бурени по пътя ти цъфтяха ...