Стихове и поезия от съвременни български автори
Моята Мечта
Събуди ме тя, реалността. Малка, сладка и безценна.
Невинна, изпълнена, раздаваща любов. От оная
безграннична и безземна, сякаш е вълшебна.
Допираща се в мен и досадно сладко ми шептеше ...
Невидима
скрита под гримаси.
Невидима,
прикрита от парфюм.
Невидима ...
Изведнъж
луната, виснала навън?
Аз пътник съм, а тя е гара.
А влакът се нарича Сън.
Когато возя се на него, ...
Междувремие
със мене лятото преболедува.
И небесата пребледнели, тежки,
четирсетградусово не бълнуват.
Не сипе се отгоре огън, ...
Епилог
Изплитам своите пътеки...
Сезон красив на младостта
през мен минава… за да свети...
Докато виждам път, аз няма да се спра. ...
Носталгично за лятото
дали искаме то да си тръгне.
Остави ни слънцето, тук, до насита
да грее след утрото, за да не мръзнем.
Наивно до болка, то доверчиво, ...
Щом си ме търсил
Аз се изгубих - ще ти докажа, търся в душата си мир!
Дълго се търсих, всичко изгубих - даже небесната шир!
Мъж не намерих, службата любих - май ще вървя в манастир?
Все още чакам, за някъде влака, утре ще тръгна натам! ...
Сливнишка земя
да съм там сред лобните места,
следвайки едно геройство дивно
в Сливнишките хълмове, поля.
Всеки камък ми нашепва нещо, ...
Прегърни се
затвори очи – пред теб ще се изправят светове.
Едните ще са черни, другите ще бъдат бели.
Ще има гора от пеперуди,
а другото ще е пустиня. ...
Ако знаеше...
В тази глуха, предесенна тишина...
Като странно, безмълвно махало увисва
и притихва в следобедна дрямка деня.
Ако знаеше... Колко студено се стича ...
Обещай ми
пак се страхувам, че този път няма да стана,
не намирам подкрепа - отново се осъзнавам неприлично сама,
ала сякаш това дава ми сили да продължа.
Недоизказани истини, слабост и тайни ...
Първият звънец
В училището квартално пълно е с деца,
училищният звънец призовава ги сега.
Малки и големи с букети красиви, цветя,
носят ги за учителите любими с топлота! ...