Стихове и поезия от съвременни български автори
Светло бъдеще
едничък ми стига, с емоции изплискан,
не мрачна измислица, пасивно чакане,
а жизнерадостен изблик поискан.
Нямам време за престой в тишината, ...
Учителко любима
навярно преподаваш на някакви деца.
Извънкласно, извънчасно, за някоя пара,
търпиш насмешки и грубости на някой баща.
Къде си? Разкажи им за Левски и Ботев сега, ...
Одрин
В тринайстата тринайсти март дойде
и Одрин падна!
Непревземаем, непристъпен форд,
непобедим, ...
В песни победилите живеят
битката да наблюдава –
где вълни вишиха гласовете:
„Слава! Слава! Слава!“...
Не вълнѝ – войниците му бяха! ...
ххх72
Сега съм толкова различна -
отприщен плач, замръзнал смях,
ту разпиляно хаотична,
ту бяла като чакан грях. ...
Всеки залез - ражда ново понятие
Гола във пръстта ще засея костилката.
Ще ям от житото, ще пия от виното.
Ще запея песен от дъното на морето.
Рибите ще играят хоро, а течението мъртво ще ги аплодира. ...
Муцунчица
Муцунчица добра, муцунчица добра.
хор: Муцунчица добра, муцунчица добра.
солист: Масата нагриза, разкъса всяка риза!
хор: Муцунчица добра, муцунчица добра. ...
Existence
Дочувам шепот
Ще се разлея, като пролетна река!
Понесен от Южняка в лястовичи полет
ще кацна с Обич пак на твоята ръка.
Лъчите слънчеви са струните на арфа ...
Песен за доброто
Най-чиста сила на света
Къде си ти?!
В сърцата на децата,
в на майката и таткото душата... ...
Камбана
Управляващите щяха да усетят,
че бушува ли в една душа стихия,
звук камбанен, будят ветровете.
Щях на Бог, словата да разнасям, ...
Джанка
Някъде чух, че ти трябвало джанка,
с нея да плачеш... дори и да спориш...
Хванах на слънцето първата сянка,
джанка посях си за хлад и отмора. ...
Бесове
Луда идея - съдба.
Вятър - прахосник.
Нирвана.
Брулена нежност. ...
Стената между мен и другите
която ни дели на чужди.
Ни аз го търсех, даже – на!
от мене той е нямал нужда.
Но вчера просто с некролог – ...
Полет с нощни пеперуди
>
> Луций Аней Сенека
Вятърът отвори прозореца
и в стаята влетяха няколко откъснати, пожълтели листа. ...
Мамината баница
една картина в мене оживява –
как мама точи баница за мен.
Усмихват се ръцете и чевръсти,
кръгът расте под пъргавите пръсти, ...
Нещо като извинение
Р. Чакърова
През ситото на чувствата, тъй както всички други,
премина и омразата наред със обичта.
Ти липсваше в момента и нямаше заслуги ...
Историята славянобългарска
в килията, сред куп от ръкописи,
но сякаш провидял искрите,
с друг път ориса я Паисий –
на българите към душите. ...
Обичана
която шири се и вледенява,
и тласка Те опасно към забрава,
но превърни, Любов, в Любов нелюбовта!
Откакто Твоето сърце тупти ...
Твърде късно
точно като ласките ти.
Без плът и кръв,
без начин на докосване.
Дори и стих не съм. ...
Есенно
Аз пиша есенно,
с боички рисувам,
живота обличам,
във пъстра палитра. ...