Стихове и поезия от съвременни български автори
Цитат
измежду пръстите на ръката си,
защото си мислим,
че и без да я стискаме здраво
то ще си остане наше... ...
Да подкрепим протеста във Видин!
не казвай на себе си:"Трай!",
че и ти заслужаваш добър живот,
а не да си безсловесен скот,
и ти от грижи имаш нужда, ...
Смисъла на моето безсмислие
Какъв е смисъла,че аз съм тука,
от туй се стряскам често и мълча,
защото често пъти сгазвам лука
и с "халостни" по другите гърмя! ...
Залиняла нежност
аз принадлежа на пространството,
намиращо се между световете.
Не пропуквай ярката ми светлина,
после няма да има къде да се завръщаш. ...
Знаме 🇲🇰
таму сум и јас
ги носам со себе и во себе.
Камењата од сите земји
не вредат колку едно македонско зрно песок. ...
Пролетен романс
влезе тук Пролетта.
В мойте утрини късни
разцъфтя Любовта.
И нечакани чувства ...
Молба
Хей съдба, вземи си къс от мене,
не от непослушното дете,
данъка за мъдрост ще поема
не дамгосвай малките ръце. ...
Такива скитат само в нощен час
Да дойде днес тя твърдо обеща.
Но отговаряла за още двама
и щяла да намине през нощта.
Без нея, значи, да си кажа право, ...
Мигове в Изгрева!
натежават дори в птичи крила!
Болката в тях е дълбока и скрита
и влече все надолу, с оловни пера.
Има мигове щастие благословени - ...
Пролетна умора
Умориха се да те търсят и теб да те няма,
да те гледат и да не те виждат.
Очите ми се умориха, любов...
Умориха се да плачат, а сълзи да няма, ...
Вярвам
Студена съм и слънцето си легна, тъй топъл ти, дори да недочувам,
търпя ме до последната ни сила и с думата си в сянка ме извайваш.
Останала оголена до милост... разтапям колената си до „вярвам“...
Очите ми не искат да танцуват - не т ...
Водопадени мисли
Събрала е в шепите си толкова много любов!
И мислено пътувам из звездни галактики...
За да преоткрия отново своя приказен свят!
Звездно семенце, дошло от всемира... ...
Спомен за червената книга
в гръдта на кръгозора,
та станаха на мрак и тишина
и фауна и флора.
ГЕОРГИ БРАТАНОВ ...
Моето човешко име...
го откраднаха цветята
и сега съм само сянка
сред смълчаните пространства.
Ветровете разпиляха ...
Навътре
разстила върху мекия пясъчен бряг
дантелите на онези сватбени рокли,
никога облечени,
но обричащи ...
Вечен, ядосан, любим и студен
сладка усмивка - любима случка,
просветващи сини очи -
така сластни, но хладни звезди.
Устни като блян изваяни и малко стипчиви, ...
Дон Жуан
Той също беше Дон. Но не, Кихот.
И от жени мнозина, бе желан.
Изкарваше прехраната си, с пот.
Обслужваше ги. С псевдоним Жуан. ...
Малка равносметна
Не съм оставал сам, да се размисля,
да видя как до тука съм дошъл,
концепциите си да преосмисля,
да опресня не пресния акъл. ...
Някъде, в снежния спомен
От горите се спускаше - сякаш прелели води.
И преглъщащ омайния дъх на филийките печени
плахо гледах към дядо и исках над мене да бди.
А пък той ми се смееше, гаче ли свиреха гайдите ...
Няма хайка за вълци
Ту ограда прескачат. Ту се мушват под плет.
Тази злобна порода някой трябва да спре,
че е хищникът бодър... До когато умре.
Кремъклийка не гръмва. Кой да сложи капан? ...
Критична възраст
нашепва ми за болките от щастие.
Преди да завали и след това,
очите ѝ се взират безпристрастно.
Отдавна не живея на ръба ...
На инат
и емоциите си не мога да укротя.
Оставих сърцето ми само да решава,
и да намери своята съдба.
Преживявам всичките възходи и падения, ...
Радиф и газела
като пустинен пясък ме редиш.
Аз ще бъда твоята газела,
а ти бъди последният радиф
и двамата ще подредим ...