Стихове и поезия от съвременни български автори

258.9K резултата

Различната

Когато съм добра
се разпръсквам
като утринна роса
или като дъжд на пролет.
Когато съм добра ...
689 1

Лунна версия на раздялата

Не, не помня кога те открих.
Беше синкаво утрото.
Толкова.
Беше влюбен предзимен триптих –
гара, гълъб и слънчева болка. ...
1.3K 4 2

Домът на поета 2

Домът на поета 2
Прибрах се най-накрая у дома.
Витрините по-прашни са от пода.
Във вазите – оклюмали цветя
посрещат ме и все едно са хора... ...
892 5 3

Дано не ме накажат!

Утро свежо! Птичи песни!
Слънцето се е наспало!
Топнало се е в омара цяло!
Изхързулих се навънка тайно.
Как ухаеше омайно! ...
1.6K 4 19

С любов побеждавах.

С ЛЮБОВ ПОБЕЖДАВАХ
С дребни корени, в чужда земя посадена,
се хванах здраво за пръстта камениста,
под твърда скала с мъка ги проденах,
но достигнах жилка от водата бистра. ...
520

От всичко недоволни

ОТ ВСИЧКО НЕДОВОЛНИ
Над Витоша стои небето,
като огромен похлупак,
а Слънчо, както е прието,
жаравата разпръсва пак. ...
573 1

Самотната тя

Тя изглежда на жена през която са минали много любови,
но наранена от тях не престава да търси все нови и нови.
Тя прекрасно знае цената си и на дребно не би се раздала,
празни обещания всякакви чула и измамници разни видяла.
Живее инертно, и с някой невидим все разговаря, ...
1.5K 3 3

Къде си ти

Къде си ти
Къде си ти, отново пак те няма,
беше до мен и радостта ми бе голяма!
Бяхме заедно, държахме се за ръце,
усмивка грееше на твоето лице! ...
647 1

На ръба на прелома

Горях, помитах и взривявах,
оставях белези, следи,
и мрака от сърцето си раздавах,
затваряйки безсъвестно очи.
Бях онази сумрачна принцеса, ...
2.4K 2 5

Очакване

Вълнува се бурно сърцето.
Очаква в безкрайни игри
на воля да плува в морето
и риба с ръце да лови.
До златото в пясъчен замък ...
1.7K 5 13

Жената

Тя е скъсана рокля, след танц със звезди.
А ресните ѝ мокри са урок за умиране.
Тя е толкова страшна, когато мълчи,
че си реже крилата. От страх за политане.
Тя препива с роса след мисъл за теб, ...
2K 21 41

Писмо без подател

Пегасите умряха на простора
пред народното събрание,
и в зъбите изгнили се разклатиха
стоновете на народа.
Умря и дядо ми със много хора ...
1.2K 8 20

И днес изгарят вещици

Такава е. Недейте я убива.
Различното на нея ѝ е даденост.
Говóрите за грях недопустим,
а стискате в ръката си огниво.
Нали, в противоречие на кладите, ...
2K 12 13

В излъсканото огледало

Сравнява спомена с това,
което вижда в новото начало.
Надбягва се със хвърчила.
Те пеят тук, в излъсканото огледало
онази песничка, която отлетя ...
598 6 5

Душата ми

Душата ми е черна като бездна,
Мнозина са пропадали във нея.
Копнял е не един в сърцето ми да влезе,
Но тръгвал е по грешната алея.
В душата ми удавиха се много, ...
1.2K 1 3

Булевардът на разбитите сърца

На булеварда на разбитите сърца,
където всичко тъжно е красиво,
където скитат маски без лица,
където всяко чувство е лъжливо.
Където всеки търси топлота, ...
656 1 4

На един приятел

Студено е.
Настръхнали са гълъбите в топки перушина.
Настръхнал е светът в кълбото си -
наострил голи клони срещу космоса.
Бодат звездите като кости ...
1.1K 3 2

Дебрите на тишината

Със сепнат стон проникна
в дебрите на тишината
втривайки нежни пулсации
между V-образните стени на Ада.
Прокъсвайки тясната ...
1.6K 2 3

Добър е Бог!

Загубих се в прохладнита му сянка...
Прегърна ме с усмивка този град!
Събудил ме от безутешна дрямка -
и с красота засити моя глад.
Прогаря Слънцето с целувката си лятна ...
660 1 2

Спомен

Ще дойде ден ще върна тук,
при пищния натруфен дом,
но срещу мен ще бъде друг,
самотен, грохнал, стар подслон.
Ще липсва старото лице, ...
660

До бъдещия ми съпруг

Ще бъдеш ли винаги до мен,
и в мрачния, и в слънчевия ден?
Не искам бижута, коли, палати,
нито скъпо Мазерати!
Искам само едно - любовта ти! ...
1.7K 1 1

Понякога е лесно да си тъжен...

Понякога е лесно да си тъжен
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...
2.1K 5 11

Харесване

Харесай ме, да те харесам,
да ти хареса, че те харесвам,
и да харесвам, че ме харесваш,
защото харесвам, да се харесвам,
когато ти харесваш да ме харесваш…
801 1 2

Юни...

Юни…
Шепти ми юни с топлия си глас,
тъгата ми попива и отнася,
потъвам във магичната му власт,
а чучулига тихичко приглася, ...
1.4K 3 8

:%:

въздишка..... твоят чаромат
въздишам... разпилените коси
копнея да лежа до теб в пъстър цвят
в звездите виждам само твоите ангелски очи
въздишам.... мислите са разпилени ...
764 2

Страх до поискване

Църквата светеше. Цялата.
Беше царица сред църквите -
в пролетно слънчево-бяло,
като крило на щъркел.
Иконостасът разделяше ...
1.4K 7 20

Богомила

Без нужда да изпитвам
Огромен дъжд изливам
Гори от страх сърцето
Опитомено младо
Миналото е история ...
1.2K

1, 2, 3

Безнадеждно.
Погубващо.
Така всичко е лишено от смисъл.
Боря се със себе си, но не мога да победя.
Искам от света да се изкореня. ...
1.3K

Морско дъно

Имам скоро - Ден - Рожден!
Ще порастна със година!
И сам ще тръгна на море,
там при Батко - на Градина!
Този път ще съм подготвен ...
2.5K 4 9

Окото на Времето

Умореното око на Времето
се взира в мен. Печално. Тъжно.
Сякаш иска нещо да ми каже, а мълчи.
И не плаче. Не, не плаче!
Той - Човекът го създаде. ...
1.7K 1 6

Нека имам за из път…

Днес под стряхата на баба свиха си гнездо врабци.
„Влез!“. Дали я изненадах? Вън започна да вали.
На котлето ври запа̀рка – чай от мед или лимон…
Вчера бях с момиче в парка. То си тръгна без поклон.
Подарих ѝ скъпа роза. За прегръдка замечтан, ...
1.1K 2 2

Преглъщат планктон.... И мечтаят за хляб....

Светлината гори беззащитните ретини
и как ли изпява се песен на глух?
Та прилепите си живеят в съборетини
и нощно-сонарен е техният слух.
Хрилете рибешки от кислород отровени ...
811 4 15

Хазартно

Раздавай картите, съдба!
Цепи тестето през средата!
Да пием с теб за любовта,
за минало със задна дата!
Нали, съдба, обичаш смели? ...
1.1K 7 20

Щастие

Те ми казват, че съм болен.
Не ме разбират,
не знаят за моята същност.
Чувствам се безпомощен,
смъртта ме наближава. ...
1K

Егоизъм

Как да спра да те обичам,
щом Ти си моето сърце?
Не мога да съм толкова себична,
че да забравя и за себе си!
Не съм егоист, но и не търся, ...
2K 3 1

In memoriam

Едно момиче - птиче отлетя,
през болката простор открило.
След него - шепа прах и самота
и огънче на плачещо кандило.
1.2K 3 2