Стихове и поезия от съвременни български автори
Настроение
Люляци небето гъделичкат.
Пáри ми поредната цигара.
Замърсявам въздуха и всичко.
Спъва ме полá на вретенарка. ...
... с какво печели се живот в играта
в главата ми върти се и жужи,
а в къщи – ти. Нали сме хора,
говорим онова, което не тежи.
Прозорецът замръква и осъмва, ...
Паднал ангел
и аз паднах на земята.
Докато падах спомените
от живота ми бяха навсякъде.
Аз съм паднал ангел. ...
Дъга
аз питам се, щом зърна те, Дъга?
На светлината танц си със водата,
безмилостно изпълнен след дъжда.
Ти с цветове под Слънце ще изгрееш, ...
Чистилище
с две сини очи на тавана.
Тук влизам да се покая
след всяка бездушна нирвана.
Душата ми се пречиства. ...
Над небесните чертози
Над небесните чертози, там във висините,
сънувах, че прераждат се душите,
и една безмълвно мене заговори:
„Скиталец блед, накъде си се отправил? ...
Декемврийски диспут
в разгара баш на коледните пости
и спорехме, размахвайки лъжици,
кои народи са в света най-прости.
– Японците! – започнах да се хиля – ...
Похищение
Колко пък да струват две ръчни гранати?
По-малко от една твоя целувка,
По-малко от сто години затвор.
Един ден ще дойда и ще те отвлека, ...
Обичай ме, обичам те
Вероятно никога няма да видиш тези редове.
Вероятно няма значение дали знаеш,
че те обичам, или не те.
Вероятно никога няма да се осмеля да ти кажа, ...
Мисли
да ме обгърнат в прегръдка сладка.
Тези сини като лед очи
карат мозъкът ми да бучи.
Сега сме ти и аз, аз и ти ...
Да знам
и с поглед
като слънчев откос да пробиеш
подвижните пясъци на
времето ми ...
Рондо
за дните с него спомням си, ридая.
Прошепнах му "аз още те обичам",
но вече само в стих ще го събличам,
и ще го търся в спомени... и в Рая. ...
Полусъединител
някак свикнала и примирила се.
Очите си доволно аз потърках
и чух шепот познат "И този път не!"
Живот на полусъединител: ...
Най-важния урок
ти живота.
Вярваш, че видял си
вече всичко.
Ей, хлапе, най-важния урок ...
Опорна точка
която с роба в мен да се нахрани,
а то живот, през който да премина
с паунови пера като на празник.
След заговор човешките капризи ...
На пепел
Ти с мъст затръшна входната врата!
Да не си решила да прегръщаш
туй, което в мен уби сама?
Да не си посмяла да припомняш, ...
Възкресение
с препълнен „хард” от чакащи проблеми,
очите ми посрещат самотата
на погледи отчаяно преуморени.
Във лудата абсурдна надпревара ...
Капки от Небето
при мен за тебе няма място.
Защото тук безсилна е Скръбта...
Какво от туй, че да живееш е ужасно?
Не си за мене! Каза ми калта – ...