Поезия

253,1 резултата

Ново начало

Пак ще ме целунеш някой ден
Ще стоим с две преплетени ръце
И ще се радвам на мига в който си до мен
А за тебе тупти по-силно моето сърце
И ще се почувстваме желани ний тогава ...
1.1K

Спомен

Красиви мигове,
далечни светове,
сърца разлюбени
по разни брегове...
Очакваш някого, ...
1.2K 1 3

Коледна вечер

Коледна вечер
Бели, пухкави снежинки падат от небето.
Като малки балеринки кацат по полето.
Студ притиснал е земята. Слънцето не грее.
Вятър скита из гората и в комина пее. ...
1.7K 2 1

Гнус вали днес в България

ГНУС вали
пак
в България,
натурална
и безсрамна ...
763

Искам прегръдка

Събуждам се изтръпнал,
жадуващ за прегръдка.
Навън, Светът настръхнал
пие кръв на едри глътки.
Тук, вместо барабани, чува се картеч! ...
4.4K 27 95

Моля те, Господи, нека да пиша!

Започнах да пиша роман седемтомен.
Написах поема. И хайку дори.
Защо ли пропадна в мене поета?
Причината беше, че нямах пари.
Тече си живота. И все се променя... ...
1.4K 1 1

Раздяла

Как да престана за теб да се моля,
когато в сърцето ми огън гори,
проклета да бъде онази неволя,
която сърцата ни две раздели.
Как да премахна тъгата от мене, ...
729 3

Минаха години

Години минаха, откакто те видях последно,
изтрих ти номера, адреса ти не помня вече.
Гордостта и спомените избледняха с времето,
да продължа и да не се обръщам се зарекох.
Изтече половин живот и ето, днес ме търсиш, ...
686 2

Удавяне в мисли

Са̀нким приятел да имах един.
Да си побъбрим в дните студени.
Стряхата плаче. Слепият дим
пушеци вие – диви, зелени.
Стара съм вече. Сбръчкана кръв. ...
2.3K 5 17

В общия мрак...

Ако умираме,
ще умираме заедно,
не в затворени стаи и празни зеници,
а в небето –
разхвърляни в него, отчаяни, ...
470 1 5

Поетична есен

Не ми се пише есенна поезия
Tiziana – Н.А.
Не всички птици отлетяха.
Не всички слънчеви лъчи
зад облаци се разпиляха... ...
2K 4 25

Ги сечат гранките на кои седат 🇲🇰

Пред моите нозе лето
во моите раце зима
додека луѓето ги сечат
гранките на кои седат
а пеперутките што живеат еден ден ...
459 2 2

Есенна Любов.

Шофирам бавно.
Булевардът влюбено
ме приласкава с есенни коси.
И с топлите си сухи устни
целува слънцето очите ми, ...
1.3K 1 6

... валя в шушулката на спомена...

... валя в шушулката на спомена...
Валя. По пламъка, по ореолите.
По всяко гологлаво междуметие.
По цялата Вселена. И нагоре.
В мъглата. И по ветровете. ...
1.1K 4 9

Задкулисна да бе...

Стене тъмната сцена във стария градски театър.
А дъските-клавиши се разпяват от нечии стъпки.
Две завеси въздишат, разлюлени от спомен и вятър.
Тя ще влезе сега.
Както винаги смайваща. ...
1.8K 1 11

Моряшко изпращане

Изпращам Ви на гарата в Бургас!
Отива си с Вас и радостта.
Оставам пак един самотник аз
с кораба, морето и брега.
Видях как детските ръце ...
773 2

Ноемврийски етюд

Вълшебник пак рисува есента,
върху платно от ноемврийско сиво.
Погалва с четка жълтите листа
и ги превръща в пламъчета живи.
В палитрата прибавя щипка злато, ...
2.4K 5 16

Изповед на един ерген - 2

Много години провал претърпяха,
всички мостове след мен изгоряха
и сега, когато надежда почти не остана
аз срещнах жената тъй дълго желана:
умна, духовна, засмяна и дръзка ...
836 8

Ракия за народа

Селянка съм проста, но увряла:
пролет с кеф си боцкам зарзавати;
лятос бруля джанката узряла
и ракия правя, за да я препратя
към народа ми – едва-едва събуден... ...
1.6K 1 2

Когато си тъжна, поглеждай Луната

На нашата скъпа приятелка*
2.4K 4 14

Няма да те пусна просто с тях

Душата ми е тежка, закъснява.
Или не иска с теб да се прости?
От брега – раздяла пак отплава
кораб нов с несбъднати мечти.
Там, отвъд желания и слава, ...
1.4K 1 1

Все ми липсваш...

Все далечна си. Моят мираж.
Като рожба те нося. В ръцете.
Недокоснат, невиждан пейзаж,
на замръзнало пролетно цвете.
Все не стигаш. Искам те цялата. ...
857 8 9

Retrograde

Животът е низ от спомени,
които не помниш,
всички сме пациенти
с ретроградна амнезия,
а няма болници.
511 3

Шантава история

Котката ме драска,
Кучето ме лае,
Кокошки ме кълват,
Нощем вълци вият,
И прасето се усмихва, ...
1.2K 5

Ти

Ти беше моята нова тръпка,
една гордо извървяна стъпка!
Ти беше моето вдъхновение,
влюбих се в теб и се намирах
в друго измерение! ...
780 1 2

На морето разказах любовта си

Морето днес утихна, замълча
когато му разказах любовта си,
заслуша се, погали ме с вълнá
и дълго не разбираше каква си.
С вълшебна бяла светлина ...
1K 6

Господá

Отворете вратите, Господá!
Навън ръкомаха
озверяла
изгладняла
преболяла ...
813 5

Нещо е спряно

Нещо е спряно
Когато замръкна в последния „хан” –
кална и мокра, на ръце със Душата –
совалка, напуснала глухия стан –
ще запее по маси, пияна Тъгата. ...
1.2K 4 19

Останал е все още един

Потънали са в багри планинските баири,
сред тях възцарила се е глуха тишина.
Над полетялото ято, храна да дири,
пробил е облаците лъч светлина.
Оголила високи си върхари ...
615

Предателите

Предателите винаги са мили,
обсипват те с много комплименти,
с обещания са те дарили,
още в началото с аплодисменти.
Предателите вечно са подкрепа, ...
896 1

Депресия

Един човек ми каза
"Момиче, бъдѝ!"
Бог ли ме наказа
отново да не ми върви.
Хората нападат ...
1.1K 1

Здравей, идвам да ти кажа чао

Събудих се, искам да те видя!
Здравей, идвам, за да ти кажа чао!
Отминах те, когато те настигнах,
изгубих те, когато те открих.
Изопнат нерв в окото ми играе, ...
482

Волност

Отивам си.
Затоплих те за малко.
Отвън ме чака есенният дъжд.
Откраднах си искрица. И запалих
дома ти. Но си тръгвам. Изведнъж ...
3.2K 19 27

Питам сърцето...

Странствам по пътя си... Много ли, малко ли,
колко остава, не зная.
Все едно, вече по-близо е краят,
а по-далече – началото.
Просто върви си самотно реброто... ...
2K 12 37

Чудеса

Героите на прехода
Той беше правоверен комунист,
и интернационалист той беше.
А беше и потомствен атеист,
и антифашист той беше. ...
787

Това е

Прибави на живота ми Живот!
С едно мъртвешко постоянство,
на чай от недоволство с бергамот,
гостуваше ми ежедневно сянката
на всичко, дето исках, а не бе. ...
1K 1 16

Къщите ни опустяха

Къщите ни опустяха
Във село къщите ни опустяха,
заключени сега стоят!
Напуснахме го! Други пък умряха!
И селото изгуби плът! ...
1.4K 1 3

Ще помня!

Написах ти писмо! Не го изпратих!
Разказвах там за толкова неща!
Не знам защо, навярно се уплаших,
като че ли настъпва краят на света!
Припомних си красивото ни детство ...
855 13 21