Стихове и поезия от съвременни български автори
В търсене на другия
не търпят много думи.
Една е достъпна само.
Силните страсти
не изискват безброй хора. ...
Мистериозна красота
защото винаги към тебе ще се завръщам,
за да преосмисля път извиващ се без край
в спомени, които един по един обръщам.
Без да мога да успея да те разбера докрай, ...
Импулс
е импулс за сърцето.
Предсърдията съхнат,
а камерите стиснати
в желязна систола изтласкват ...
Навреме заваля
Като длан.
И камъните ѝ блестят.
Виновно гладки.
Сълзите на тълпата не горчат, ...
Вълшебство
усмихната природата дарява,
тих ветрец, нежни ласки и любов..
децата със силен вик приемат съдбата.
А аз радвам се на времето, ...
Възкресение
А кога ли теб видях за първи път?
Дали човек ти бе от кръв и плът?
Или късчето надежда,
което все зад ъгъла поглежда, ...
Промисъл в любов
от върхове и от падения,
от дни в несвястна суета,
от нощи в тиха самота,
от сто лета в случайни срещи – ...
Най- влюбена
и до болка ми се вричаш,
не ме жегва така,
както липсата ти тук, сега.
Сега, като те няма, ...
Спомен
и никой от нас,
а коя бях аз?
От сянката родих се
и благодарих ...
Искам само с поглед
за моите разплискани слова.
С метафори душата ти да взема
не мога и не искам аз това.
Не искам да я запленявам с рими, ...
Грива
Забравили Вчера но живеещи в Утре
Зад бледата закостенялост на онзи кален уличен
спомен
Презрял влажната целувка на раздялата ...
****
остане от теб, са снимките,
спомените и дрехи, ухаещи
на теб.
Винаги ще си те спомням, ...
Промисъл в любов
от върхове и от падения,
от дни в несвястна суета,
от нощи в тиха самота,
от сто лета в случайни срещи – ...
За да гори на Вярата свещта...
пожар от Обич във сърцето ще запаля!
И нека дýха вятърът през липсваща врата!
Дъждът с косата си и с кожата си ще погаля...
На Бог децата винаги са гладни!
Туй тяхна изначална е съдба...
Започват рано, и така - до пладне,
работят за паничката храна.
На Бог децата винаги са жадни! ...
Някои ден...
не е имала никога нужда от мен.
Не се е борила за мен,
винаги ме е отблъсквала.
Мрази даже носът ми, ...
Послание
на какво са способни
един допир,
една дума...
Могат да те разтреперят ...
Грешна съм, Господи, грешна съм...
Толкова грешна, че... даже не ми се говори!
А ти – недочакал в неделя да падне и здрача –
слизаш по вишневи клони – при мене, на двора!
После – притихваш във младите клони на бора. ...
Изкупление
а мъките – безкраят,
кръстът, ням Амвон,
чистилище към Рая.
Погледът – ...
Тоягата
окърши пъпки знойни и бодли.
И младостта възторжена избяга!
Над Самотата само се смили!
Сега съм само с голите си клони ...