Стихове и поезия от съвременни български автори
Проблеми
кой какво да върши, от работата – в къщата.
И той в началото не изглеждаше голем,
но после взе да ври! Извикахме и тъщата...
Даваше тя мнения. Отхвърляхме ги двамата! ...
Патувања 🇲🇰
со глава полна спомени.
Сега можам да спијам
во својата куќа без темел
во својата соба без покрив ...
* * *
След толкова години,
след толкова време,
моите мисли пак се връщат при теб.
Неразгадана загадка – ...
Не съм Ангел
дете жадуващо за светлина.
И ще поискам, то до мен да седне,
да ми разкаже цветно за света.
Ръцете си ще дам, на воин славен, ...
Ще заблести душата в бяло
разнищвам ги на хиляди парчета
и буреносните облаци в душата ми
се разпиляха от силата на вятъра!
Променям времето – ...
Насред кръстопътя
къде угасна, боже, добротата,
тая дето като майка и баща,
закриляше от лошото сърцата.
Хората са алчни, завистливи, ...
Де се е чуло и видяло, петък - работен ден
Е, работен... и за мен.
Само че ме тъй мързи,
едва местя си очи.
Едва мърдам, да ви кажа. ...
Раздяла
ти вече си тръгна.
Не искам да срещам
погледът ти хладен.
Защо ми е такава любов, ...
Сонет
тешиш ме тъй, когато съм в тъма.
О, моля те, върви си... и прости!
За мен съдба е в мрак да съм сама.
Ти гледаш ме, за теб съм цветен мак, ...
Ти ме остави
Видя ме, когато бях сломена и плаках.
Но ме остави и си тръгна,
точно както и всички други.
Стоях затворена в апартамента си с месеци. ...
Любов и Старост
Не, не! Това не е артрит.
Похлопва ли от вятъра вратата ти?
Не, не! Това е динамит.
А Любовта ви нежна не е ли експлозия? ...
На своя връх
а пътят води винаги натам...
И ни е равен, нито пък е гладък,
но страшно е да бъдеш вечно сам.
Какво самичък можеш да направиш? ...
Стръкче душа
бликват пречистени мислите.
Стръкче душа избуява,
нова надежда разлистило.
Слънчева брошка от спомен ...
Развълнувани дъги
останали без капка светлина,
превърнати в отчупени кристали
със кратери от адска самота.
И там ще се обвия във безкрайна, ...
Минута презир 🇲🇰
а ми вратија со минута презир.
Си ја гледам несреќата
во истуреното кафе
си го живеам животот ...
Потока
а някъде далече бе нощта!
С прибежки бързаше "Потока хора",
за нощен отдих у дома!
Той призори в тъмата бе оставил, ...
Приказката за ездача...
яздеше с трепета на вятъра ездача
отдавна скиташе се сам из света
и желаеше да намери смъртта си...
Сърцето в гръдта му вече тежеше ...
Времето питай
че Българите са диви и прости,
не му се сърди – покани го на гости!
Ако някой ти каже, че няма у тебе
капчица доблест, гордост и ти липсва култура, ...