На тези дървени и счупени седалки,
в този стар, забравен киносалон,
когато бяхме толкова невинни, малки,
намирахме в киното мечтан подслон.
Чоплехме фъстъци и солени семки, ...
Мечтаеше в самота едно дете,
търсейки сред книгите покой,
Принцът Малък да го поведе
за ръка към приключения безброй.
Искаше да препуска с бързо конче, ...
Фрагменти от илюзии и слънчев прах,
отрязък от контакти, гърлен смях
и точки сиви празен страх,
пропиват ме, проникват ме и ставам тях.
Разхвърляни частици цветен пъзел, ...
Емоции на страх или любов.
За кои ще си истински готов?
Да пълниш със сълзи очи
или да преследваш блянове, мечти?
Ами ако днес е последният ни ден? ...
Ослепях да те чакам, щастие мое!
Онемях от мълчание и самота!
Макар да не знам туй чудо какво е,
мисля, че то е най-важно в света!
Дори ако трябва от тук да си ида ...
Със страх докосвам Черната тетрадка –
ами ако оттук натам за нея нищо не е гладко?
Ами ако не оправдая "Цветното" и име?
А ако взема да я " изпоцапам"?
Защото – Небеса – Ако започне да "бълбука" ...
Той с хирургична точност разчленява
избрани жертви вечер от екрана.
И с всяка част от тях, която дава
на публиката – егото ѝ храни...
Той е невидим като Изкормвача* ...
Случайно с теб се срещнахме отново,
когато ден мустака си плете.
И ти в костюмче светличко и ново
побутваше количка със дете.
А в мене буца в гърло се надигна ...
Ще те проспя – като нищо, но сега…
Сега не идвай! Сега… ми се мълчи
Не носи цветя – сега… не искам да съм дама –
с терлици съм… от мама... стъпката ми не личи –
от виното на татко пих – направо… от буркана ...
Днес за пореден път ме попитаха какво ми има.
Отново с усмивка на лице отговорих,че всичко е наред.
Какво ми имаше?
Нищо естествено.
Едно "нищо" с кафяви очи. ...
На 70 години станах и чудя се дали е вярно?
Защото това би значело мъдрец да бъда и да е реално
проблеми да решавам всякакви, да съветвам близки хора
и да им помагам в живота задачите си да решават без умора.
Така си мисля, че това е възраст толкова достойна, ...
Заплита паяк мислите, заплита
въжета от неказани въпроси,
денят ми сив, на тях обесен, пита
защо и днес мечтите ми са боси.
Защо са в дрипи поривите светли, ...
Кобила* сива насред поле стои
очите блещи, преживя и пуфти.
Навред по нея конските мухи
налитат, хапят дългите уши.
И сякаш от картина на да Винчи, ...
Ще сложа малка черна рокля,
/дълбоко черно, като лястовичите крила/.
И дълги бели перли,
по-натрапчиви от мисли скверни,
и токчета, естествено, високи, ...
Да нарисуваш Слънца....
от тези дето сгряват ти Душата...
и топлят те през нощите самотни...
а в сутрините изгрева прегръщат ...
и сезона на цветята пролетно блести... ...
Земята ускорено се върти
от пулса на тревожните ми мисли.
Под бинта на ранените мечти
надежда нова как ще се разлисти?
Цигулчено проплаква в мене страх, ...
Как, кажи, да преглътна момента горчив,
щом от мен се отвръщаш завинаги?
Как да търся звездите из твойте очи,
щом ще станат през времето минало?
И се боря със страх и надежда сега. ...
Защо съм тук по къси гащи, питаш...
А питам ли те аз защо пък ти си тук?
Разкарай се!...По чужди къщи скиташ!...
А мен сега наричаш ме „боклук”!...
Добре ме знаеш, че спортувам много... ...
Само в съня си те виждам, а така искам да видя очите ти,помня ги сякаш беше вчера. Толкова сини... толкова дълбоки и топли. Мразя това че не ги виждам. А безкрайната ти усмивка... която така обожавам, всичко така ми липсва. Не знам как да се справя с тези чувства. Искам да съм до теб, все едно никог ...
Когато нощите и дните,
предизвикват в тебе тъга и страх...
Страх от самота... Самота сред хора!
Тогава знай – в плен си ти на гибелта.
За вълците, човекоядци ...
Пред тебе стоя... погледнѝ ме!
посочвам гръдта си с ръце...
аз нямам сърце, ами дупка...
от нея изтича кръвта...
Крещя ти! Пред тебе съм... чуй ме! ...