Ти връх си и си там сред върховете,
без милост призоваха те, без свян.
Не ти простиха даже ледовете,
но знай, че никога не ще си сам.
Твойта усмивка, твойта устременост, ...
През окото от облаци небето прозира...
Синева безутешна!
За свободата ти колко мечтах?
От извора в който вятъра топъл извира...
Тишина безпогрешна! ...
Не съм забавен вече, знам това,
превърнах се в прокажен, скучен тип.
Не мога върху себе си да прикова,
вниманието ти дори за кратък миг.
Затова дойде моментът да се спра, ...
Как радостта отлита мимолетна...
Успехите нетрайни се оказват...
Подобно мълнии в небета летни
любовите ни шеметно залязват.
Приятелите - пристан и утеха - ...
Сбогуване... болезнено спокойно
сред измълчани истини като по книга.
Раздялата ли?... Смърт е, но достойна.
Тъгата ли?... За цял живот ти стига,
Сега тръгни! Какво. че тротоарите ...
Губят сякаш думите ни смисъл,
щом зад тях стои една лъжа,
щом прокрадва се макар и скришом,
алчност, лицемерство, суета.
Не желая думите да слушам, ...
Извисена, разкриваща всяка своя тайна,
свободна и готова за нов устрем напред.
Обичаща както преди и така всеотдайна,
допирам се плахо и с надежда до теб.
Понякога мога да бъда дива, необуздана, ...
Ще се срещнем в тъмнината пак,
от страст взаимна в нас пропити,
там, в нощта, под звездния капак,
от чужди погледи далече скрити.
Ще ме погалиш, нежно със ръка, ...
Обичта на майка – каква е тежка болка!
A обичта на едно порастнало дете в неволя?
Прощавай, мамо, че искам по свой си начин да живея,
А този начин за теб е непонятен!
Обичам те и искам с теб да остарея! ...
Измъчват ме и мисли остарели,
изплували във моята глава.
А болките във мене не са спрели
и движа тялото едва-едва...
И ме раняват всички без пощада ...
Няма перфектен сезон за живеене.
Днес ти е слънчево, утре вали.
Няма и смисъл от много оплакване.
Просто стани и се усмихни.
Трудното винаги е само отгоре. ...
По пясък със смърт заразéн...
Безкрайност, събрана във шепи на миг.
С необятната нощ, вместо ден,
към края безпътен на път младолик,
крачат стъпки, те влачат следи. ...
Мъкна живота в коралова нѝша.
Меко пових го в тънка хартия…
Плаче. Изтрих го. Зърнах авлия*.
Слънцето грее. И пее, и диша.
Устните светят, а тялото крета. ...
Всяка сутрин в стаята плахо надничам.
Празна стая... празен стол... тишина.
Само спомена за теб, къса моето сърце.
Неволно аз те поздравявам, сякаш си говоря с теб.
Все още срещам те по коридора. ...
Играя танц от сънища бленуван,
партнират си сърцето и душа.
Аз, този танц отдавна го сънувам –
тангото страстно на една съдба.
Сърцето смело в стъпките повежда ...
Излишък от спомени в последни дихания,
безтегловен товарът е, веднъж изоставен.
Тишината кълбо е от забравени думи,
заплитани в пяната, но накрая нечути.
Отминали крачки по един път изчезнал, ...
Искам да ме гледаш, както хищник жертвата си дебне.
Искам твоят ален поглед все над мен да тегне.
Без мен искам да си празен, тъжен и нещастен.
А когато до теб застана да бъдеш влюбен... властен.
Искам, когато в пълна с хора зала вляза ти веднага да разбираш. ...