Стихове и поезия от съвременни български автори
Таква сум јас 🇲🇰
повеќе за себе
помалку за другите,
а во рани зори ја доживувам својата катарза
таква сум јас ...
На крачка от теб се намирам
с очите си виждам те аз...
Кръв капе от моите устни...
не лъхам живот, лъхам хлад...
В ръката си стискаш сърцето... ...
Есенен звездопад
Самотница.
Едва ли има по-красива на света...
Нея избрах.
Един ден при нея ще отида. ...
Живея те ...
в онези мигове,
най-скритите, в които
аз съм ти,
а ти си в мен. ...
Смокини
Там има жени.
Има любовници.
Сами и по двойки.
Влюбени и щастливи, ...
Светещи реки
идват със наболи перуники.
Утре ще е късно да те спра,
като никога да ме обичаш.
Може от това да ме е страх, ...
Песента на сърцето...
В дълбочината на сърцето ми,
във всяко кътче на мислите ми...
винаги ще има, ще има сили
за живот - в мечтата на словото...
Представи си, ако можеш...
как рога превръщат се в бодли!
Как прилягат като втора кожа
върху онова, което може да не може.
Как копитце стъпва върху праг – ...
Зла уста
думи тежки от зла уста звучат!
Забиват се като куршум в сърцето,
и всеки път повече болят!
Обвиват се около мен и ме душат, ...
Меланхолия през октомври
ей тъй, докато вдигах ципа...
Каква по-точна дума да намеря?...
Сърцето, клетото, почти изхлипа...
Били ли са онези бурни нощи, ...
Новини от звездния бал
дойде с покана за небесен бал.
Не знае ли, че дните и са прашни,
а изгревът в очите посивял?
Довечера, когато я повикат ...
18+ Bashпрецакани
защото много от нас щяха да страдат.
Пясъка ѝ е напоен със стъпки,
крачещи в ритъм, по залез слънце,
неволно разлети сутрешно кафе и сутрешни сълзи. ...
Син кит
прониза слънчевия сплит
и рукна пясъчна позлата
в гърба на син, измислен кит.
Змия по кожата ми мина ...
А сега се разпознаваме...
Ние сме братя, но от друг живот
и в този сме се срещнали, без да се познаваме,
като две изгубени във времето вибрации.
Две отделни личности, някога били едно, ...
Клетник
Отричах те. Не исках да те има
на този свят, ужасно - утопичен
във който всичко хубаво умира
така докоснато от безразличие. ...
Разсмей ме.
Моля те, разсмей ме...
И нека като скален къс откъртен
от самота на планински връх висок
смехът да се търкаля по наклона с ек ...
Вторник
Във вторник не страдам за никого.
Сама се закопавам,
но гробът е плитък.
"Обичам как се усмихват мъртвите."
Смях
Защото оттука дочувам гласа на сърцето ти.
И знам, че си точно отсреща една тишина.
И мислите плуват във незавладяни небета.
Защото сме тримата: ти, аз и после света. ...
За момчето с черните коси
в сърцето, като трънче се заби.
И гледах те аз отстрани,
но не ме допусна близко ти.
Излизаш с разни други ...