Стихове и поезия от съвременни български автори
Къде не е любовта
но ще ти кажа къде я няма:
В ухаещото, димящо кафе,
направено от любимия,
което стои на тъмно в кухнята, ...
Цвета
но когат и да отидеш, няма да си подранила.
Знам аз, Цвети, че не си напълно откачила,
а просто, по случайност 10 кафета си изпила.
Когато с утро иде светлината, ...
Въпрос, който виси във въздуха "съвремие"
между нас.
за надеждата
между нас;
за обичта, ...
Разговори с ба̀рман
Този живот е за теб –
сладък коктейл от наслади.
Слагай си кубчета лед!
Барът е стар и самотен. ...
... завързана за думите...
Вържи десетата виелица на зимата,
балтонът ѝ да мята сиви пушеци.
Наместо чай – налей от снежно виме,
свисти полето – няма птиче сгушено. ...
Стига ми
Друго изкуство не ми трябва
Стига ми просто да я слушам -
Друга музика не ми е нужна
Стига ми просто да я гушкам - ...
Доброто
Доброто заложено е във всеки от нас,
от нас зависи да го извадим на показ.
Направи добро без да очакваш отплата,
и тогава твоята душа ще бъде богата! ...
А утре...
Хлопва мандалото кратко и ясно
и те поема Вселенският Мрак.
Може би всичко там е прекрасно...
Сигурно няма злоба, вражда, ...
Така де
Въобще това не искам.
Падна ли, ще се изправя,
ще си поема риска.
Но не, защото, като него, ...
Моята Родина
В своята прегръдка, Вятърко, вземи ме!
Да политнем двама с тебе над морето.
Към страни далечни, Ветре, поведи ме,
искам да обходя цялата планета! ...
Звезди
горчиш ми като рана на езика.
И някъде в съзнанието трън
оставил си, преди да си заминеш.
Сега не знам какво да си разкажа ...
Скитническо хайку
Виждам скитник,
изгубил своите дрехи,
облечен във мечти...
А.А.
Намирам го...
приказка ще ти разкажа...
за едно малко момиче...
ела, чуй, чуй сърцето и...
Ще ти изпее своята песен... ...
Внимание
не мога да намеря
само онази тънка нишка,
която ми задържаше вниманието вечер.
Взривоопасно
запалило чуплива клечка,
избухва като динамит
в устата на горяща печка.
Разгаря пламъчният ад ...
Бисерче
Момиченце, ти цялата си в бяло,
светлинен лъч сред тъмен океан,
и бисерче душата ти извая,
във бездната на мидения блян. ...
Всичко
създал жената,
за да не му е скучно
на Адам
И питала го тя ...
Един нещастник
от целий свят напълно неразбран.
Спираш се тук, бягаш натам,
но нигде не откриваш своя пристáн.
Хората са като хиени, ...
Орехът от детството
помня как по него се катерехме.
Също помня и наивните целувки
за любов настръхналите кожи.
Помня също и реката, ...