Стихове и поезия от съвременни български автори
Раздяла
Опустял си, като забравен храм.
Само скърцането на вратата буди
и разбираш, че си сам.
Коленичиш пред олтара, ...
Глаголно
Искам. Желая. Обичам. Мечтая.
Страдам. Живея. Чакам. Копнея.
Плача. Боли ме. Идва ...
Той пак ще дойде
искаше да се стопли
при мен,до мен,в мен.
После лято,
искаше прохлада, сянка. ...
Привечерна, смущаваща, ласкава...
тръгвам с пролетни стъпки навън.
Зазвучава, зелен и прасковен,
залезът като сбъднат сън.
Стъпвам леко, не бързам, попивайки ...
Пролетта навсякъде – дошла е!
и ухае въздухът на свежест,
врабчета в клони, спорят неуморно,
котешки очи блестят зад мрежа...
От парка близък, детски смях долита, ...
Зов за свобода...
които те болят, в които кървиш,
които те отчайват и запитват,
но разочарованието не е решение...
Страха и безсилието не са за теб. ...
Погледни ме!
Просто погледни,
в най-тъмните ми
ириси на чувствата.
Ще видиш мен ... ...
Мечти на бяла птица
от смисъла на нов живот.
Търсих посоки – намерих пътеки.
Бог посрещнах на колене.
А съдбата ми показа, ...
Контраст
нова тъга
мрак във стаята
липсва светлина
лежа заключена ...
Клетва и катинар
с твоят принц под ръка пред олтара.
За брачен обет и ново начало,
под звуците на венчални тропари.
В чест на тази света литургия, ...
The Grand Canyon
да спра да страдам по теб,
да не сънувам, да забравям спомените,
всички закони които разбих,
като нашия портрет на плочките, ...
В кръчмата на една болка
трябваше да бъдеш с рокля бална.
Облаците, скъсали обков,
търсят недостигната реалност.
Никога не тръгвах примирен ...
На сърцето, как да обясня?!
Сърцето няма да те чуе,
че вие от неистовата болка –
светът за него, вече друг е!
А тръгнеш ли, не се обръщай, ...
Мома чипровчанка
Малка хубава мома
станала на ранина
менци медни да налее
тя на Шарена чешма! ...
Ние с теб
/триолет/
По лунна пътека вървим
а звездите безброй са –
разговарят си тихо за нас ...
Повърнато стихотворение
За концерти - светли дни!
В Лондон чупят си краката,
сам Азис ще се яви!
От Чалгария пристига, ...
Стъпки в пясъка
и водата следите изравни.
За ръце хванати пееха морски песни
и водата гласовете им заглуши.
В спомени лични се взираха дълго ...