Стихове и поезия от съвременни български автори
Симфония
Истинско и бурно.
Морски вълни.
Фосфоресцират в ноща.
Облаче бяло ...
Райската градина
затворени сме в немощни тела.
Душите ни безпомощно се мятат,
сред куп беди мечтаят за крила.
А в райския чертог не е щастлива ...
Съм
Вятър развява паяжини
и пъстри листа...
Очите ми, разплакани, дъждовни стъкла...
Сърцето – обвито в хладна есенна мъгла... ...
Добър Човек
Добрият Човек просто прощава,
лошите неща той ги забравя.
Той силен е, доброто олицетворява,
а слабият човек не забравя, а отмъщава! ...
За да обичаш Пловдив ти е нужно малко!
една погалена от вятъра трева,
театър древен и звезда над него
оглеждаща се в капчица роса.
Горчиво-сладки са целувките му сутрин ...
Има ли надежда?
има толкоз хора в нищета
и гризе ме съвестта,
че не мога да променя света.
Колко сълзи и надежди празни ...
Писмо до Вапцаров
пиша ти аз, читател от бъдното...
Някога написа в писмо до мен
„Не бойте се, деца, за утрешния ден!“
Било е толкова отдавна, а сякаш вчера, ...
Среднощен влак
се вози Самотата,
невидима, с наведена глава.
Отсреща й е седнала Тъгата.
Унила е... Невидима и тя. ...
Мъж си - ...
като сред огъня роден.
Мъж си -
от безсмислието победен.
Мъж си - ...
Бащите никога не плачат
Бащите никога не плачат
дори и в раната да капе сол.
Бащите само смело крачат,
дори и с дявола да са в двубой. ...
Кафяво
край кестени със лачени обувки,
тъче на бряста рокля от какао,
печата в локвите целувки.
Сърнелките посипва със парцали, ...
Пак там...
Росица Чакърова
Пак там ще ме намериш - у дома,
под стряхата на мнимата ни къща,
под натежала от безсъние асма ...
Призрак
душа невинна във огън умря.
Две години безстрастни, окаяни,
сърце алено повехна и спря.
Две години игли на ненавист ...
Палачи
Меги Гювенал
Глътката отровена тежи.
За листата иска да се хване.
Като наказание лежи ...
Капан за сънища
всички ще избягаме от дълголетието,
в спалнята ми има локва кръв,
от хора, които са умрели там,
покривам я с килима и заспивам, ...
Нощен разговор с човека
нощта се спуска с одеяло от звезди.
Погледни града, навън е тъй красиво –
светът покрит е с плащ от светлини.
Събуди се! Изкачи се някъде високо! ...
Във въпросник
и като Хамлет се терзая:
Дали със Бойко или с въшки
да съм смирен от днес до края?
И двете хапят нечовешки. ...