Стихове и поезия от съвременни български автори
Не ми казвай
"Много" е дума иносказателна.
Блуждае, блуждае, пък си смени името
на грозно чувство или пък никакво.
Не ми казвай, че ме обичаш "защото"... ...
Среща
под сиво, ледено небе
със черни птици
и се молех
на слънцето да стопли ...
Повече лая, от колкото хапя
и вятърът рошав отпуска юзди.
Когато студените сутрини капят
и повече лая от колкото хапя,
ухае на чай – джинджифил или мента ...
Проклета и наивна
не си единствена на този свят.
За теб над триста стихове написах,
но ти така и не разбра!
Била красива и какво?! ...
Нощта не си личи по утринта
Събуждат ме с целувки и закусвам.
Довечера поканили сме гости.
Голям купон от сутринта предчувствам.
На паркинга – колата ми обрана! ...
Край
Стените отвън – очукани.
Прозорците пропускат студа.
Стискам зъбите и юмрука си.
Има ли смисъл да отворя вратата отново? ...
Още един на миналото в склада
Денят дойде, приседна и си тръгна.
Петниста като котка тишина
изви гръбнак и кротичко измърка.
А после се усука на геврек ...
Доброто в света да пребъде
отронва тази нощ небето,
светлина посипа в нощта
и заблестя света в утринта!
Усмихна се слънцето мило, ...
Пътуване към себе си
година от живота ни изтече,
мечтаеме си до елхата, пак -
ново сбъдване, на Бъдни вечер!
Най-светъл празник - Рождество Христово, ...
В огледалото...
Ето ни отново - в мрака потънали,
и небето плаче, всичко помръкнало.
Дявола вселил се е в нас отново -
караме се, за казаното от другия... ...
Раждане на доброто
овълчено от студ и глад.
Дете без дом във вход се крие.
На завет уж, добрите спят.
Отсреща мамещо проблясва, ...
Доброта не се лекува
Доброто, то прави светът по-човечен.
Когато изчезне си вече обречен
да бъдеш самотен сред толкова хора.
Така свободата ти, всъщност затвор е. ...
Татко мой
ръка ти аз целувам,
искам да си вечен ти.
Синът ти винаги ще радва
твоите неугасващи очи. ...
Без думи
Страх ме е, но искам!
Как да му го кажа?
За мен не е толкова просто, колкото изглежда...
Когато го видя... ...
Съвестта
и сочи ни дали сме криви или прави,
ала гузна ли е, тъй боли,
а всеки правил е бели.
Нека всеки да се постарае ...
Пустинна роза
в оазиса на своите мисли...
капсулирам ги в капсула на времето
и ги заключвам на дълбоко в душата...
Разкъсвайки сърцето ми до болка...! ...
Утро
Павлина Григорова
Пусни го да си иде! И недей
да свиваш в шепа тишината мокра.
Знам, есента дори да преболей ...
Но цената бе скъпа
най-сетне аз бях повален...
ромфеи забиха ми те в раменете...
не можех да движа ръце...
от моите устни кръв мигом потече... ...
Сънища от захар.
и два пищова да запаша
но от шоколад.
Искам си и гуменото пони
намазано със мармалад. ...
Гласът на сърцето
от удари на приятели, любими и врагове,
но въпреки това не спря да тупти,
и да рисува красиви мечти.
Казвах му: "Недей да се хабиш, недей! ...
Холограмно
Накъдето да се завъртиш,
в многоцветната му гама,
изненадан ще установиш,
че е всичко холограма. ...
Утопия
Трудна е, но не и непосилна.
Съвършенството във теб видях,
красиво тяло, но и буйна, силна.
Влюбих се – в идея – ...