Стихове и поезия от съвременни български автори
Вяра
рисува блянове, мечти и радост,
разсъблечи ме и страха ми изхвърли
овехтялата ми дреха ти разскъсай.
истината е в мене скрита, ...
Вяра и Смърт
на надеждата и любовта, за Теб,
с колко време от живота си съм заплатил?
Превивам се от мисълта,
че може да те търся вечно ...
Последна цигара
затваря се една врата, последна страница
от книга създадена за любовта.
Последна цигара догаря,
в сърцето няма дори вече тъга. ...
Камикадзе
Млечен път. Безкрайна красота.
Безтегловност... Тишина.
Светлинни мили тъмнина.
Вселената работи. Има си мечта. ...
Линейка
зове чувствителни души
и излъчва своите тъжни,
нежни и непрестанни вълни.
Да беше мир или желание, ...
Върви народе възродени
по магистралите върви!
Излъгани и унизени
към все по-мрачни бъднини!
Достоен беше ти, и славен ...
И се давя в пръстта...
Търся отговор. Тъмното тихо пълзи.
Странен пътник съм. Чакам на гарата влака
минал вчера. А днес – коловоз от сълзи.
Неразумна си! – с упрек отронва душата ...
На Лятото последната въздишка
е Август, изнизал си обувките
и шляпащ по брега, с усмивка
и дъх солен на морски пръски.
Далечна лодка е на хоризонта, ...
Майка България
отдавна ги няма твойте герой,
опустяват плодородните, земите твои!
Народът топи се, добрият човек вече не важи,
работи до късно, но отдавна не блажи. ...
Истинските хора
в пътеката си хляба с тях да го деля!
Приятелска ръка за всеки миг опора,
да дам и да приема, и със нея да горя!
Сърцата им любящи без резервно да прегръщам, ...
Друга
привидно себе си, но някак друга.
С гълъби трошици ще деля.
А на вятъра ще съм любимата съпруга.
Вода ще пия сутрин от росата. ...
Кокошки яростно петела гонят
и после нежно темето ми гали...
От тези тъй възбуждащи милувки
настръхвам цял и мигам на парцали...
Пристъпва с „па-де-дьо” из двора конят!... ...
Усмивката на морето
Сънят свърши.
Морето ме зове, моята приятелка.
Иска да ми каже нещо.
Вярвай в любовта, ми каза тя. ...
Начало и край
Радост! Сълза! Обич!
Усмивка! Прелест! Милувка!
Игра! Миг! Топлина
Бедност! Глад! Мизерия! ...
Живот на примавера
Във тоз живот какво ли не видях!
Простих недъзите и злобата, човешки.
Достатъчно живеейки, осъзнах
и чуждите, и собствените грешки. ...
Само остатъци
и виждам само отблясъци.
Няма изход в тъмата.
Шепа шепнещи крясъци.
Със кръв рисувам съдбата си, ...
Кръщене
те създава всеки ден
и те кръщава
във водите течащи
по вените ми. ...
Не бе ти човек, а мираж
струеше от теб светлина...
пропъждаше мрака
кошмарен далече,
обагряше някак ...