Би ли ме обичал повече,
ако съм една идея по-въздържана
и не излизам от очертанията, в които съм поставена,
aко не обърквам подредения ти свят
и съм една идея по-смислена, ...
Свещ запалена в сърцето ми гори,
душата дава ми любов когато ми е тежко.
Годините. За тях ненужно е да се спори́,
да чувствам, да живея искам по младежко.
Когато някои иска да направи равносметка, ...
Нито е този живот краткостишие,
нито прочетена дълга поема.
Писа си, срича си, още ме пише,
още очаквам покълнало семе.
Бягат минутите, хвърка си времето, ...
Без да жаля за дните прахосани,
всеки мрак вдън душа ще потуля.
Вече зная, че просто съм гостенин –
по терлици и бяла кошуля.
На челото ми – тънки браздулици, ...
Не знаеш колко сълзи изтекоха от очите ми,
не знаеш колко болка събраха гърдите ми,
нарани ме както никой друг,
разби света ми за секунди, като глинен съд.
Сега събираш и лепиш парченца, ...
РОМЕО И ЖУЛИЕТА
Вивалди композира за сезоните,
а ти ги носиш в твоя дух и кръв.
Стоя, притихнал, плахо под балкона ти
с надежда все за тебе да съм пръв! ...
Кога сум без тебе
и парталите и свечените облеки
без проблем можат да ме проголтаат
мислејќи на тебе испарувам
и го ширам својот круг на непријатели ...
Един вълшебен миг – тъгата ми прегърна...
Озарена от новия ден по-светлия път ще поема!
Начало на нови надежди които в душата изгряват,
че светът ще се събуди и ще бъде обичан и бял...
И няма назад да се обръщам, където миналото ...
Аз, човекът – Робин Петканов,
Ви пиша от близкото бъдеще, че станах Човек.
За Квалифициран потребител – курс финансов отлично изкарах
и изкъртих клеймото – нерентабилен субект.
От сега нататък – да пазарувам на воля ще мога. ...
Теб ще чакам аз, зная,
теб ще искам от тук та чак до края.
Ела, да изгоним в сърцето зимата,
искам да усетя твойта ласка, най-милата.
Ти ела, да стопиш ледовете, ...
Изгубен съм и пръснат на парчета,
ядат от мислите ми гладни псета.
Късат ли късат места сочни,
не знаят, че съм грешник, а мислите – порочни.
Нека проклинат и нека се давят, ...
Животи, мигове, колачета, нанизани са редом на душицата – червен конец,
Някои – недоизпечени, други са таман, а трети – прегорели,
Ала с еднакво дъхава и втасала Срединка…
Окачени на чардаците на Битието.
Непрекъснато изважда ги от Фурната Сърце и Ум, ...
Със стъпки немощни на изранени стъпала
пристъпва тя за път пореден
По прашната пътека към портичката вехта на Градината,
нащърбена от дращене на озлобени в отчаянието пръсти,
що със сили сетни стараят се да я открехнат, ...
Бъди на цветето опора!
Бъди фар морски за милиони хора!
Бъди звънецът на комар в сърцата празни!
Бъди светец сред хиляди съблазни!
Бъди ти първий слънчев лъч! ...
Ето че, избяга от ръцете ни,
като блус в магия прегръща ни...
и не може вече да се отрече...
на свободата в полет се отдаваме...
Някой вече ни предупредиха, ...
И ето, че откриха, причината за рака,
и тя била познайте - скрита под мустака.
Това установиха, учени дузина,
това е - казват те - научна медицина.
Припев: ...
Когато майски рози не цъфтят
и Слънцето зад облаци се крие,
тогава птиците в небето не летят,
а на човек от мъка иде му да пие.
Когато тънем в тишина гробовна ...
Какво повече му трябва на човек?
Едни очи в твоите да гледат.
Едно сърце с твоето да бие.
Едни ръце твоите да държат.
Какво повече му трябва на човек? ...
Да ти говоря ли за Нея още?
Не мога да я сместя в цяла книга,
ни в някакви си там хиляда нощи...
За Любовта и цял живот не стига!
И нищо, че във тази нощ мъглива ...
Ето моята тайна. Много е проста:
истински се вижда само със сърцето.
Същественото е невидимо за очите.
"Малкият принц"
Отдавна не целувам, принце, жаби ...
Облачно небето, виждам – ще вали.
Надвиснали са тъмни, тежки облаци.
Пристъпвах бавно, но джапнах в кална локва
и преди да завали
бях вече мокър, че съдба било нали! ...
годините се трупат върху раменете ми
всяка следваща по-тежка от предишната
и целта която си поставих за преследване
да се усмихвам винаги търсейки баланс
тежестта на всичко липсващо в годините ...
Виновни са звездите ни, че греят
и ни обгръщат кротко с топлина,
че тихичко във сънища се смеят,
преплитайки мечтите с тишина.
Разбират наште вятърни посоки ...