Стихове и поезия от съвременни български автори
Събрани чувства
е далечна, мътна...
Тя горяла е някога, отдавна,
отново през нощта
на Юли. ...
Когато главата склониш си
когато откажеш се ти...
знай, вече изгубил си всичко...
и воля, и мили мечти...
Предателство
с ръцете кални
така от похот мръсни!
Целувките ти топли
но душата ти ...
Будители
когато вятър над нея повее,
когато сняг я затрупа през зимата,
и щом се стопи я полее,
тогава покълват зрънцата хиляди, ...
Обещай ми без да ми обещаваш...
стигна надълбоко във всяко кътче...
В сърцето ми влезе и слънцето изгря,
усещам лъчите му във всяко ъгълче...
Влезе в мен и в облаците вече мога... ...
Несбъднатост
снегът на орисията всевластна.
Жарта, която дъх не сподели,
затрупана под преспите угасна.
В нищожната просия претърпях ...
Тепавица-четиристишия
Връхлита изотгоре снежната вода,
а ти си черга нераздиплена!
И удар след удар нанасят следа
върху душата ти умислена. ...
Наричане
в една тишина безметежна,
в безкрайни красиви селения,
с дантели от мамеща нежност.
Наричам си весело случване ...
Защото искам да те разведря
глътки чист, планински въздух,
с дивното ухание на теменуги.
Пръски от ликуващ водопад.
Лекокрил и закачлив ветрец, ...
Поетическа Вселенометрия
Две точки свързани с любов са си черта.
Три точки малки определят равнина.
Там дето равнините три пресичат се
Надежда, Обич и Тъга – ...
... несмутима мечта в таралежов спомен...
Минѝ. По навалелите въздишия.
По пъстрите ми трепети смълчани.
Поляната набъбва в мак. И пише.
Как никне здравец в старите ми рани. ...
Цветя през декември
никога няма да разбера коя съм,
мога да поема цялата светлина
от небесата на лицето ти,
задухът който получавам, ...
Кратък миг
с неспирно ръкомахащи ръце,
по устните ми тръпнеше умора
след твърде дългото очакване.
Зовеше зад гърба ми друга обич, ...
Ледено слънце
Ледено слънце изгря сутринта,
ледено – тъй като тебе те няма,
ти си отиде, отнесе страстта,
тука остави тъга и измама. ...
Несподелената любов
онази най-голямата любов
не е мъжът, до който днес си лягаш,
а е онзи с несподелената любов.
И знам, че колкото и да не ти се вярва, ...
С вестника на жена ми
Жена ми един вестник получава
и писаното в него до края чете,
дори и спорта мирен не остава,
със запетайките му тя си го яде ...
Тайна
Стара баба на мегдана
клюката от нейде хвана,
че във Долна махала
малка, хубава мома ...
Василица
локвички кръв,
или е Рьоршах –
милостта ми да тества.
На крачка встрани – ...
Трупът на живота
от камък изящен, студен,
скита се морен, безгласен,
гасне пред новия ден,
силует млад, но посивял, ...
От една страна
хляб, и дреха от една
страна отнеха...