Христо Ботев
Христо Ботев, един поет, един герой!
Истински българин, не жалел живота свой!
Срещу турското робство повел борба,
заедно с Левски, приятел и другар по Съдба, ...
Посяга се на българското слово -
с "Джалем, джалем" заменят "Балканджи Йово".
Стадото от овце да се събуди,
стига е спало сред заблуди.
И децата ни се обезродяват, ...
Нощта нетърпеливо ни прегърна,
отново във очите ти потънах,
порой от луди чувства се завърна,
по твойте устни себе си намерих.
А ти ухаеш на море и вино, ...
Добре си дошла, моя стара приятелко!
Сядай, не стой до вратата!
Малко ли с теб сме видели, препатили…
Бури ни блъскаха, вятър...
Толкова много с теб тайни си имаме… ...
Щом бавно тъмнината се износи
от острите целувки на звездите,
а всеки хоризонт е само плоскост
от изгреви, в зениците присвити,
простят ли се на прага ветровете ...
Минаваш по добре познати коридори
и със затворени очи ще се оправиш...
Мълчиш, но всичко в теб говори,
отвориш ли устата си се давиш.
И стъпките са бързи и конкретни, ...
В ръцете твои съм отлитащо хвърчило,
от изписаните листи със твоите стихове.
В минолото свое бях едно дете унило,
летя в простора с попътните ти ветрове.
Изгубена в дебрите на земните дъбрави, ...
Ти остана там с писък на уста,
страхувайки се, че няма да чуя.
От очите ти търкулна се сълза,
гълтайки въздушната струя.
И с поглед ранен изрече лъжа... ...
Седя безмълвна, пътувайки и слушайки музиката, която звучеше в колата. Обърнах се случайно, погледнах през прозореца и за миг видях нещо, което ме докосна. Имаше скали, извисяващи се над мен, а над тях синьо небе, красиво и уникално само по себе си. Лъчите докосваха не само лицето ми, а най-вече душ ...
Оттегчена ли не бях, огорчена ли не бях,
ден и нощ те чаках аз.
Мисли лоши все превъртах и внезапно се озъртах
за поглед твой, втренчено седях и дни наред вътрешно крещях,
но вниманието ти все по-трудно приковах. ...
Тихо влезе - без покана, през отдавна залостена врата.
Там, където никого не пускам - в моята душа.
Прозорецът ѝ са очите, в които ненадейно и невинно ти прозря,
и поразмъти тъй неволно налегналата в мен мъгла.
А, че се промъкна... май дори и не разбра! ...
Дълъг и черен, човекът на залеза
плъзва по склона, после по билото,
слизахме ние, пъпли си той.
Вино ли пие, ракия ли пи
в маранята го виждах пиян. ...