Стихове и поезия от съвременни български автори
Послание
От есенните багри позлатена,
с душа пречистена, успокоена,
албума на живота си разгръщам,
по дирите житейски се завръщам… ...
Повече родна музика в медиите
във ефира, ако сме патриоти,
ако не мислим сал за пари и имоти,
ако наистина за родното милеем,
а не сал как да оцелеем!
На сина ми
длъжница на простички, но верни слова.
Че скъса се нейде между нас нишката
и за жалост не зная как, къде, защо и кога.
А днес, повярвай, всичко бих дала ...
Оксиморонно
Ти си това, което не искам и единственото ми желание,
ти си в най-тъжния спомен и в най-красивите мечти...
Най-голямата ми радост и най-тежкото страдание,
най-сладкото и най-горчивото в живота си ми ти... ...
С деца на море (ама вкъщи)
И всичко е прецизно разпиляно -
зад лампата подава се конструктор,
а под кревата свирим на пиано.
На масата, удобно настанени, ...
Отново се завърна
и казваш си „трябваше да опитам”,
и не довършваш...
В застой си...
Криеш се, криеш го... ...
Остани любов
това е нашето време
като вчера не излизай,
аз толкова те обичам.
Така се премерих, ...
Грешници
Спуснал си ни на земята.
И да ти е купона по-голям,
изтървал си даже Сатаната.
Страст даде ни, да ни е срам. ...
Двамата
делим постелята и хляба.
Живеем с болки и тревога,
но си почитаме и Бога.
За нас и слънцето изгрява ...
Пореден залез
зад блоковете,
а аз не съм достатъчно високо
да го видя.
С Вяра за седмия ден
която цял живот в сумрáка чака.
Заключена в палата на страха,
изгубена душата ѝ проплаква.
Щом вече си отключил шест врати, ...
Пленник
на мъжките страсти пъстървите храниш,
без покана в съня ми битуваш удобно
моя дом и семейно огнище не жалиш.
Кога ли ще мога от теб да си тръгна ...
Йероглифи в небето
Животът бе немилостив.
Навярно ще ви пари – въглен,
стихът ми – драснат с чер молив.
Жената, любена от мене, ...
... от коя страна на вратата съм...
Завръщане в бъдещето...
Росни ми.
Дъха си сред морна тревица.
Избуяла... От жар пепелява. ...
Желание
Единствено тогава
ще преборя
безсънието
в сърцето, което ...
Любовта има стъклени очи
в часовник
преливам
през
окото ...
Мечта
когато приближа се и докосна те леко,
безпомощно гледам, отлиташ далеко,
аз връщам се в ада отново сама.
Прогоних ли те с мисли без надежда, ...
Канонада
да си призная, че съм зле.
И не защото някой ми открадна
килимчето за входните нозе,
единствено в бродерийната красота, ...