Стихове и поезия от съвременни български автори
Гласа на светлината...
Небето ти се заоблачава,
цветовете ти избледняват,
и всичко изглежда, че е сиво...
Искаш да си тръгнеш вече, ...
Wake up sad
риташ го, а той идва за още.
Остарях с няколко хиляди години,
чакайки те да се върнеш,
като лош спомен от детството. ...
Съдбата на поета
да търси вечно любов идеална.
Не слуша той мъдри съвети...
и попада на жени фатални.
Паднал сам в техните капани, ...
Себевярване
страховете си преодолях.
Вярвах в душата, вярвах в сърцето
трудно беше, дълъг път извървях,
но вярата си не напуснах аз. ...
Живот в очакване на ден
живот пълен с празнота
това душа ли е във мен
светъл дух на вечността
живее ли или умира бавно ...
Глас
Глас, разцепващ висините още от като родим.
Върху листи и дисплеи се излива с мощен зов,
за промяна и с идеи за живот по-хубав, нов.
Нека подарим му шанса, шанс за нашите деца, ...
Conditio Sine Qua Non
на авторитета с грижа,
после любовта цъфти,
с нея човека пее и лети.
От радост родена свобода ...
Окови
не съм била себе си,
липсва ми,
като каишка на куче,
което никога не е живяло.
Песента
https://www.youtube.com/watch?v=fpe9RduCX6k
Толкова много еврейска тъга,
толкова силни копнеж и томление,
че ми се ще на колене сега ...
Самотни мисли
А тебе пак те няма и те няма...
Аз исках да те хвана за ръка
и мъничко до теб да поостана.
Две фигури на пулса на брега, ...
Константин l Асен Тих
във време на страх и война.
Аз много зло патих,
но духом не паднах,
пред нищо ...
Сърце
душата ми е мрачна.
Без съм самотна. Но
знай едно, щом си тук
до мен, съм щастлива, ...
На никому
прекрасно, крехко, тъжно
есенно листо.
Но то е паднало и стъпкано
от нашите тъй нужни ...
Просто...
имаш ярко слънце
в очите, в погледа..,
нещо дълбоко което
се чувства като ...
Дошла е...
Дошла е в село дъщеря ми
да прави вкъщи си ремонт.
От неуредиците прави драми
и си отваря само фронт! ...
Тиха песен
В прегръдката си ще те съхраня,
ръцете ти с любов ще докосвам,
устните ще шептят „Обичам те!“,
вярата в живота ме изпълва. ...
Не си играй
Не си играй с Душата на поета!
Тя нежна е, макар и от кристал.
В градините ѝ залезите зреят,
а изгревите с крехък са воал. ...
Самота
уплашено погледнах във нощта.
Прозореца ми каза, че валеше
в света навън - един голям рапан.
И мислите ми сиви, безпосочни ...
Чудовище
си по-щастлив от някога.
Може би си спокоен така,
че няма до теб досадна жена...
Като мен, точно като мен, ...
Небесен диалог
се стремим да намираме цвят.
В този мрак се усмихва зловещо,
разкървен от войни единак.
В този свят се живее сурово. ...