Стихове и поезия от съвременни български автори
Пепеляшка
както винаги –
надолу, бегом по стълбите –
все Пепеляшка,
все Пепеляшка. ...
Духът на генерала
разкъсвана безмилостно от ветровете
познала гнет, напоена със кръвта
на жертвите посечени от враговете,
там един въпрос покой не дава ...
Глиго в беда
Галено детенце мило,
пак до мене си се свило.
Чакаш приказка поредна.
Време е при теб да седна, ...
Чакам
Младите крака са на перона.
Пее ми замръзнала Луна.
Скоро ще ме стресне телефона.
Брулят ме красиви светлини. ...
Не така...
А сред възгласи шумни "Горчиво!", под звън на камбани.
В бяла рокля, с воал, от ръцете ти мъжки понесена.
И с коса – тъмно злато – небрежно по теб разпиляна...
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така. ...
Да си повярваме
в днешното беззъбо време,
но под гъстата мъгла,
хищник, прави се, че дреме.
Студ пощипва нежна плът, ...
А залезът е изгрев наобратно
За кратък миг посоката е сляпа...
Дъждът - хлапак немирен и безгрешен
във локвите безцеремонно шляпа.
Чадърът над главата ми ме пази ...
Краткостишия - ХIII
Поезия.
Думи от различни
ветрове.
* * * ...
Наслука
Изгубени души помазвам!
Затворени очи целувам!
С грешните души лудувам!
Вещици обречени сънувам! ...
Безсърдечно
Разбирам те защо си го изтръгнал.
Когато дълго викаш без ответ,
е все едно защо и как си тръгнал.
И не че има връщане назад, ...
***
неосъществени, невъзможни.
Когато небето прибере хилядите души,
става тъмно и мъртво
като пепелта от угасената ти цигара. ...
Объркан свят
И да има факти да го предсказват,
свързано е с една част от секундата невнимание,
колкото и след това да се наказват.
Има неща от живота, които са необясними, ...
Сезони
Как след едно горещо лято
сутрините с теб станаха студени.
Листа, изгорели от горещи страсти
и сърца след тях, оставени на части. ...
Октомври
бездушно октомврийско утро.
Отчаяние разсъдъка мъгли.
Във вените кръвта е спряла
и песните на летни птички. ...
Вечност
бунт отговаря с грохот и тътен.
Шамари дъждовни шлевят скалите,
зъбери вият свистящото ехо.
Мълнии цепят небето оловно, ...
Очите ти – есен
някак си не е студена, когато чашата ми с вино пълниш точно ти и преливаш в опустялата душа нова струйка сутрешна любов.
Навън вали, а рамото ти все е топло,
без значение дали ще се намокря,
важно е и шала да ми сложиш ти. ...
Пред мен е моят "Видов Ден"
Годините се навъртяха...
Събра се вече времето при мен
и перспективите ми спряха!
Огледам ли се от върха, ...