Живеел нявга в блатото жабок.
Безгрижно си подскачал скок-подскок.
Похапвал си личинки и мухи
и скрит в листака дремел до зори.
Веднъж той засънувал чуден сън: ...
Просто не знаят къде да се спрат, зажаднели очите ми,
от очите ти минават на устните, после – косите ти.
Коя част от лицето насреща ми първо да любят –
ще се спрат на една, но за друга веднага тъгуват.
Ще ги затворя затуй и ще пия ликът ти със пръсти, ...
Можехме да създадем нещо прекрасно,
но ще останем недовършени,
като откраднатите целувки в мрака
като прегръдките, които не се сбъднаха
като децата ни, които не се родиха. ...
Сбогом моя любов - ненагледна
дала ми такива големи криле
с тях света да обърна и седна
примирен, че не искаш да бъда до тебе
Сбогом моя любов - разноцветна ...
Ако можех да събера
всяка една прашинка щастие на земята и отвъд
Във всеки следващ живот и във този
Изворна вода във шепи да ти поднеса
Ако можех, света ще обиколя, ...
Не знаеш ли – така се влиза в ада:
с червените криле на раменете;
с изострените нокти, безпощадно
на темето ти впити; с огън, вплетен
в косите ти на плитка, невидяла ...
Колко тежи онази самотна сълза,
спотаена във крайчеца на окото,
която неволно се спуска в нощта,
разкривайки всичко каквото
е събрано в сърцето ранено? ...
Аз се родих, бидейки поезия,
защото съм от сърцето създадена.
Баща ми е голям поет на ухания
майка ми е приказна чистота, изживяна.
Кърмят ме с чувства и вдъхновение. ...
На края на живота продължавам
да търся те във всяка точно тебе
и няма никога да съжалявам,
че те обичам, а ти пък мене - не
На края на живота осъзнавам, ...
Напъхал дулото на пушката в своята уста
и крещи на ум "стреляй към мъчителя" !
И изведнъж светът застива онемял
и само с глава му кима.
Преизподнята отвори се пред него ...
Не те забравих, Господи, не съм..
И нищо, че не лазя на колене,
молитвата е моя буден сън,
обичам те дълбоко, Ти си в мене.
Не те забравих, Господи, не съм... ...
Лято е, снегът вали и трупа се,
избутаха се слънчевите зимни дни...
Вали! И летните шейни са канени,
алени, зелени, шарени...
Великденска елха засвети в мрака, ...
Един живот
На Иван Димитров(ДЪРВОРЕЗБАРЯ)
От Евгения Георгиева(Svidna)
Роди се в черна немотия, едно от осемте деца,
и тази пуста беднотия, за всяко беше обеца. ...
Мисълта подлежи на отлагане.
Тя не е приоритетна сега.
"Дори да сме въздух под налягане,
какво ний губим от това?"
Овце една след друга, след пастири... ...
Благодарна съм за тихите нощи.
Душата ми прелива от нежни слова,
гърдите пазят нежни чувства.
Ручеи бистри понасят мисълта.
Различна е нощта от всеки ден. ...
От устните ми думичка не се отрони.
Не знаех как да махна от тъгата ти.
В пейзажа на отминалите спомени
препускаха вълни и птици. Бягаха.
Целуваха се призрачни вселените. ...