Деца прекрасни, благогласни птици,
ще бъдем ли приятели добри?...
Сред вас са светлогледи ученици
на български будители, нали?...
Деца, живейте волно в Добротвория – ...
ХОРИЗОНТ НА ВЪЗДИШКИТЕ
Все рисувам със поглед безкрайните демони,
по презумпция скрити дълбоко у мен
и прелита, прахосало свойте мигове времето,
и оставя в душата ми само спомен смутен... ...
Недей ми казва думи без любов.
В мен ще издълбаят пещера и ще кънтят.
Ще се отблъсква ехото в сърцето ми, ще го напука.
А те в илюзии ще го облекат,
смъртта му да е по-красива и безшумна. ...
Вълните ти докосват ме така,
като нежна ласка на жена.
Ти, Море, си мой слушател
и приятел, който никога не би превърнал се в предател.
Ту спокойно си, ...
Съществуват ли реални измислици...
В отблясъците огнени се криеш
и в звуците на Моцартов етюд,
нощем от съня ми сили пиеш,
в гръдта ми се издигаш – стон нечут. ...
Тичам боса, не докосвам пътеките,
цяла порив, въздушна и лека.
Глътка смях ме понася над сенките.
от човешкия свят надалеко.
Сред звездите с Кентаври флиртувам, ...
„Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.”
Прах, викове и грях,
и предателска злост
разяжда света.
Сам Дякона рус, ...
Бариерите ми сваляш до една –
от мене като дрехи ги събличаш.
Така си раждам аз една мечта,
в която твоя съм... И ме Обичаш...
По-малко ти правиш ме добра. ...
Слизам надолу по улици стръмни,
ходя замислен след облака бял,
ярко редуват се светли и тъмни
ивици, дълги от радост и жал.
После започвам да следвам отметките, ...
Все някога от всички мои истини
една ще се окаже безвъзвратна.
Каквото отвисоко съм помислила,
ще бъде маловажно като вятър.
Излишното, което съм пресилила, ...
Автор: Генка Богданова
Сърцето ми щастливо до твоето тупти.
Любими, чуваш ли го? Чувстваш ли го ти?
Сърцата ни в синхрон отдавна бият,
нима съмнения нелепи още крият? ...