Стихове и поезия от съвременни български автори
Стискай зъби и върви
Във този свят от безпорядък,
все пак във нещо има ред...
За Истините все се страда...
А истините са ...безчет! ...
Есенна тъга
в душата ми рукнала сляпо.
Събрал е във себе си много тъга,
прогонил е птичето ято.
Свъсен отвънка се мръщи светът, ...
Чудо
сред цялата плява,
да тръгне случайно
и стръкче любов!
Видя ли стеблото, ...
Мото - строфи от триптихи
Има - в дълбините на живота -
красота, любов и Бог,
но СВЕТЪТ ОСТАВА - БЕЗ ДОБРОТО -
БЕЗПОРЯДЪЧНО ЖЕСТОК!... ...
Миг
В планината.
На тревата.
Четиримата.
Леко подпийнали. ...
* * *
разрушавам бентове.
Разтърсвам планини,
наводнявам долини.
Викът ми - излязал от кошмар, ...
Неделя
за лудостта ти,
започват да бягат
от теб.
И става така: ...
Октомври
полето се протяга и нехае,
че есента по вените му слиза
и паяжини гонят се в безкрая.
А вятърът надува обли бузи ...
Купон в дълбоката провинция
Р.Чакърова
Премина лятната тъга,
прескочи тихичко отвъд
по многоцветната дъга... ...
С дъх на хляб
както всеки ден меси душата му.
Той го разчупва така,
както човек чупи сърцето
само на този, когото обича. ...
На границата
Два бели гълъба разбиха синевата!..
Нахълтаха във родния простор...
И нарушиха границата на страната...
Без тескере, без виза и паспорт!.. ...
Писмото ти в градината зарових
че от него вкъщи не можех да се скрия.
Думите ти пуснаха си корени,
за да не останат само на хартията.
Със силата, с която ме разплакаха ...
Срамежливост...
и лесно завладява ме,
въздиша ме и я вдишвам,
и отвежда ме към щастието...
Без заглавия и титли, ...
Любовна мъка
съдбите ни обричаше, ала неподозирайки в бездната се хвърлихме и сами не разбрахме колко потънахме!
Казах ти: ,,Ще ме забравиш лесно",
на себе си повтарях го безрезервно,
но всичко стана тъй неусетно и да те забравя опитвах безуспешно. ...
Дали си ме обичал
Л:
Нима съм те обичал някога?
Защо в очите ми го хвърляш?
И думите ти, диви кестени, ...
Вербофобия
в мен му е тясно,
иска да излезе навън,
а мен ме е страх
да говоря, ...
Жадувани сънища
с коси застлала топлото легло,
целувам си душата тъй позната
и пак наричам думи за добро.
Преглъщам си сълзите онемели ...
Безответност
решил да го издигне над света,
та без крила, без ничия забрана
да вдъхне вятърната свобода.
Положи го в косите си въздушни ...
Последният Човек
бездушно вглежда се в небето,
а то безмълвно тъмнее и мълчи,
отровен дим се стеле над полето,
посока няма, а той върви. ...
Капчука
Капчука безнадеждно ромони...
Той сякаш във сърцето ми се впива...
И самотата, в стаята звъни...
Мъглата на лавини се разлива... ...
Снимка
тъй малък подарък
от моето сърце
за теб
минута по-късно ...