Очите ѝ са облачно небе.
Понякога дъждец ръми във тях – до невъзможност.
Друг път са тичинки от нежен горски дъх,
готови да разцъфнат като пролет.
И само вятърът игрив се спира в тях, ...
Не ти ли омръзна да ходиш до днеска
на работа от понеделник до петък?
Да миеш косата и гласиш прическа,
да вдигаш и кръвно, да чувстваш несретък?
И в кухнята вечер да готвиш до късно. ...
Нощта превзе небето бавно
По – бавно от всякога преди
Погълна всичко, жаждащо и безпощадно,
Но мислите ми не можа да победи.
Усетих върху кожата си вятър хладен ...
Живот на длан е пожелала любовта ти.
С обич от безкрая идвам аз.
В грижи земни минала е младостта ти -
за да бъде вярата в нас.
Окриляха ме топлите ти ласки. ...
Светът е свят, а аз съм бумеранг.
От мама се научих да се връщам.
Сърцето ми звъни, като че чан
запява нежно в бащината къща.
Много виждат в бъдещето враг. ...
Ще чакам пак да стане нощ.
Ще чакам да се спусне тъмнината.
Ще чакам да намеря аз покой,
душа ми черна да забули мрака.
И тихо всяка мисъл, аз, коварна ...
За любовта, истинската, нежната...
За която сърцето тръпнещо ридае.
За мига във който, щом почувстваш я
започваш да мечтаеш.
За нея, страстната и дива... ...
Ще те мълча. Дъбрава – изгубила листата си.
Гласът ѝ е бодлив. Ще капне – оранжев клей – от чакане.
До стъпките ми – стъпки. Пият мътно.
Копитата ми са настръхнали. И хлътват.
Солта е мамеща. И хрупа тишината. ...
Дъждовете ми вчера си тръгнаха.
Вече нямали нужда от мене.
Метнах две-три препаски на хълбока
и поръчах си слънчево време.
Ветровете ми днес ме напуснаха. ...
По склона неканена слиза мишената.
Открехва вратата ти просто със дъх.
И както стоиш, попритихнал, прицелен
откриваш, че всъщност приличаш на стръв…
Обръщаш обратно на времето мерника ...
Очаквам вече другия живот,
когато ще те срещна и остана,
тогава уж животът ще е нов,
но аз ще знам, че е роден от рана.
... която е кървяла дълги дни ...
Разрошена красавица е пролетта,
за нов живот се събужда света.
Разцъфват цветя, разпъпват дървета,
засяват се ниви и полета.
Чувствата ни във черупка са се свили, ...
Вървях изгубена, в неясна тъмнина
и търсех Те, дочула че Те има.
Не ме остави в мрака да вървя,
измъкна ме от вечната ми зима.
Показа ми пленителни неща: ...
От толкова сълзи очите ме болят,
сърцето кърпи своите рани от живота.
Болките в душите ден след ден неспирно се роят,
на кой ли нося питам се хомота?
Остана мъничко любов сега в гърдите, ...