Стихове и поезия от съвременни български автори
Визуализация на аромат...
Ухае на Любов. Ухае.
Ухае на напита стомна.
Мома ли беше? Дявол знае.
Александър Белчев ...
***
на Рождество Христово! -
Душезарево!
...........................................
Рождество ...
Страх
Страхувам се, самичка да си лягам
и да заспивам под студената завивка.
В съня, ръце към тебе да протягам.
Да се събуждам сутрин, без усмивка. ...
Поема на тъгата
времето на празничните дни
и няма го моментът, в който като Феникс,
като нов живот сред буря ще ме възкреси.
Отиде си загадъчното утро ...
Комети
Нали живеехме в едно сърце,
взаимни бяха и мечти, и чувства,
летяхме, сплели своите ръце,
творяхме заедно едно изкуство?! ...
Някой
Но, ако си тръгне някой ден,
по-добре
не спирай, а го остави да го направи,
а ако ли пък се върне, ...
Работа
държи мислите ни заети,
далеч от бездната на болните ни желания.
Желания загубени невъзвратимо,
даряващи ни само тъжен спомен, ...
На Майка ми
А когато имаш нужда, страдаш тихо и сама.
Майка, татко, брат, сестра – всеки ти ще замениш.
Но после се прибираш пак сама и, знам, трудно ти е да заспиш.
Опора вечно за всеки ти ще бъдеш и като слънце ще блестиш. ...
Не по пътя
ходя по вода.
Миг съмнение –
потъвам.
Миг тъга – ...
Ние сме...
Ние сме Хитрино.
Ние – удавници в калния град.
Ние сме Мизия.
Ние сме Яна, ...
"Продължение" на първата ми книга
12/Изкарах две олимпиади,
за първите места във спор
Брояхме многото награди -
не бяхме хора в „заден двор”. ...
Усмивката на клоуна
От нея сън не хващам.
Защото за нея щом се сетя,
светът ми тя към лошо преобръща.
Усмивката на клоуна... ...
Заедно
и връзката ни става по-лабилна,
не си обръщам никога гърба,
защото не желая да съм силна.
Че силата не мери се с размера ...
Очи
Бяха големи, като сянката на луната.
Казах ли ти някога колко бяха красиви?
Знаеш ли, че в тях аз виждах света?
Помниш ли, че те помолих да не ги затваряш? ...
Небе
Застанал пред света голям,
в море от облаци облян,
щастлив съм да съм там.
Там – в синьото небе, ...
Огледално
Не съм твоя извор.
Знам, че насищам.
Но не потапяй ръцете си
тъй надълбоко ...
Копнеж
Няма болка, скръб и самота.
Не те тревожи тихият въпрос за смисъл
в една безкрайна светла синева.
Орлите се хранят със млади звезди, ...
Малка голяма любов
Р.Чакърова
Моят ангел до мен е заспал от умора.
Цял ден писал и смятал, умножавал, делил...
После топка е ритал до късно на двора, ...
Самотна чайка
Че в сенките на мрака пак съм луда...
пак сама до гроба драг,
избягала от пясъчния бряг.
Една - едничка чайка в небосвода, ...
От живота
живота неотменна
част - щастието
Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички - каза Финдли."
Р.Бърнс - "Финдли" ...
Наужким
песен за дъжда –
и пях, и танцувах:
не! Нищо!...
Липсва ми ...
Потопи се в моя огън
причината ми там е неприлична.
В приумици е моят мрак,
но към него аз съм безразлична.
Приютила съм в кръвта си страст, ...
Монолог на един знахар
„Монолог на една свекърва”
Любезна жено, искаш да помогна?
За мъката голяма търсиш лек?
Тогава знай, молбата ти ме трогна ...