Стихове и поезия от съвременни български автори
Душата ми се моли
“Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!”
Душата ми се моли, ...
Старата мрежа
Отрано на кея стоиш и хвърляш пак мрежата стара,
годините спря да броиш, а само им носиш товара.
Зареял си поглед далеч и слушаш как пее морето,
очите ти светват за миг, как стяга те само сърцето! ...
Истинска обич
но истински обичай тъгата ми,
за да бъда аз любимото момиче,
когато болката крещи
и с премрежени от сълзи очи ...
Априлий 1876-та
смъртна рана във османската снага,
преломът ярък и епичен,
кама в сърцето на врага.
Времето настана за върхът ...
Дума ли е любовта
но такава, дето е искряща.
Любовта е всъщност благослов
и сърцето само я изпраща.
Нека не превръщаме света ...
Последна молитва
Провира топли пръсти
в косите ми. И на пета
завърта се чевръсто.
Загръща ме безбрежността. ...
... и оставам да чакам нощта
от остри зъби люто ранен.
Болката прегръща душата -
гняв безсилно спотаен.
Понякога те чувствам близо във съня ...
Липсата ти се усеща най-силно
а аз липсата ти усещам,
а тя ме убива
вкочанените ми крака
ме предават и скоро ...
"Среднощно"
във локва – не, в блато задачи!
Завих някак, малко накриво
и в тях аз все тлача ли тлача!
Отлитат си дните без намек, ...
Той
за мен и за моя жадуван Покой.
Соло страхувам се да не остана,
в последния миг да не бие отбой!?
Имаме много неща да си кажем, ...
Избор
погледнах във очите твои -
и видях там цялата тревога на света ни грешен,
намразих аз в миг реалността,
пренесох се във свят на мисли и на размишления. ...
Запомни! (1)
Запомни деня на нашата среща...
Запомни нощта на познанието ни...
Запомни мига на първата ни целувка,
запомни и за всяка прегръдка, мечтай...! ...
Когато спътник ми е вятърът
И остана само вятъра. Той замества те, ко ...
Обикновена приказка
на този свят не слязох с песен,
и виждам няма еднорог,
като във приказките, и съм бесен!
Че трябва да се боря не с ламя, ...
Сутрин
нещо сънено
и начумерено,
със стреснат поглед,
тъмни очи, полуотворени, ...
Да живее детското в нас
Сресах си всички неясноти.
В джобовете сложих бели, не бонбони.
По прашните улици на живота подгоних
дребни, но святи мечти. ...
Тихо...
Боли, защото те нямам, защото те имам, защото си ти,
различен от лятна възможност. Ухаеш тревожно на песенен миг.
Посипваш душата ми с ноти, сърцето ми корен, мечтите ми глупави...
Не съм онова слънчево зайче, побеляло от страх. Само тихо докосване... ...
...Две очи...
Две очи...оглеждат
себе си във други две-
търсят се, чакат се,
трепетно ...
Тъга
Как набива се във моето съзнание
мисълта, с ръка да те докосна.
Ти си на слушалка разстояние,
а какво усилие ми коства... ...
Новина
се приземи върху върха на бора
фатална грешка
плод на нечия техническа умора
събра за да извади навика от коловоза ...
...Страх...
Колко мечти сме имали?!
И от страх не сме ги живяли?!
Пътят ни...е, за да се върви...,
за да се създаде и да се бори...! ...
Свободата ще я има
„Сладко е да се умре за свободата на отечеството” Георги Измирлиев / 1851 – 1876/
От снимката… едно почти дете,
на „цели” двадесет и пет години,
ме гледа, а в очите му небе ...
Пишещият
може би пишещият
людесближава