Няма илюзии черният лебед
Свещ на трапезата. Тиха молитва.
Хлябът без сладост е. Виното пари.
Слънцето дращи поредния заник
и се пилее в душа самодивска. ...
Как в живота ми влезе… не зная…
неусетно… и някак различно…
не изгарящо, бурно… в омая,
а спокойно... не съвсем романтично.
Без да сваляш звезди от небето... ...
В самотната вечер и китарата е скучна,
а някъде отдалече в нощта беззвучна –
чува се тъжен тон – гласът на живота
и чувствителен стон на деветата нота.
Счупеният спомен още от болка кърви, ...
Навън дъждът се лее из ведро,
всяка капка във душата ми се пръска,
аз държа отвътре творческо перо...
и пиша стихове във часовете късни.
Навън дъждът се лее из ведро, ...
Не помня…
Месеци без дни, часове без минути
ревниви свидетели отстрани, шарени думи неподходящо чути
бъркотия от правилно, пак бъркотия от грешно
върволица от вчерашно, утрешно, истинско днешно ...
Ти възкръсваш няколко пъти
като птицата Феникс - от пепелта,
моя Родино - единствена на света.
Аспарух, княз Борис, Симеона Велики
със слово и меч съградиха ...
Мъничка моя... сладка мечта
Дори да болиш, ще обичам до лудост.
Когато мълчиш, ще усещам с душа.
Дори да си миг, ти си моето чудо.
Когато сълзиш - ще отпивам роса. ...
Лентата житейска не превърта
това, което би желал да видиш пак.
Насладата от преживяното не се повтаря,
освен във призрачните спомени
на бързоскоростния влак. ...
Лицето ти е вярата, че дишам.
Ще стигнеш ли навреме до ръцете ми?
Винаги твърдиш, че ме обичаш,
а аз дори не се открих в очите ти!
Защото всяка жажда е безсилие, ...
Ще ми се да пропиша поезия, ама не знам
как се измъдря туй сложно и умно нещо.
Нямам ни най–малка представа що е то ямб,
нито как да изливам разни чувства горещи.
Може би съм потресаващо дървен тупан, ...
Нижат се дните тихо край мен,
угасват надеждите по светлия ден.
Заглъхнала въздишка в ума кънти – Спри!
Защо ли бях заслепен от тез окаляни мечти...
Лутат се птиците в небесен сумрак. ...