Стихове и поезия от съвременни български автори
По детски
изглеждат грешни,
неправилни, за мен далечни...
За вас да бъдеш "зрял"
не включва доброта, ...
Моят татко се готви за път
В очите му небето се смалява...
Годините на плèщите тежат
и нишката с живота изтънява.
Моят татко се готви за път - ...
Далечно време
Луна крадлива в стаята наднича.
Когато всичко беше още вечно,
а щастието сякаш безгранично.
Приятелите - радости втъкани. ...
Есен
Реши кленът огнени коси.
И къпините от мъка се чернеят.
Вятърът пожарите гаси
на листата - жълти, осланени. ...
The Smell of the Wind
light is not necessarily good or bad
but may be too young
and often opposing development.
You may hear that darkness is wisdom ...
Късна метеорология
за любимата?
И смяташ това незначително?
И колко преглътнати
думи са скрити ...
Няма да съм сам
на Скуката във празното пространство,
защото Микрокосмоса ми е голям,
и той е моето пространство!
И Скуката се ще прогоня сам, ...
Изгрей ти, мое Слънце
на всекиму да нося от твойта нежна топлина.
Изгрей във ден тържествен, в ден на Светлина,
на всичко живо да раздавам Божиите Мир и Доброта!
Славя изгрева ти с песента, ...
Светулките не вярват във химери
(а краят е далече), на езика.
Попивам нежно медения мъх
и лятото зад ъгъла ме вика.
На двора две светулки се кълнат ...
Изповедта на Марийка
Не излизаш вече от божия храм.
Кажи ми, Марийке, какво има там.
Иванчо, какво да ти кажа - тука,
младото попче така ме чука, ...
Сива обич
Под новата луна зачеваше се новото.
Лапите във кръв, но дръзката вълчица
вече е свободна и скъсани оковите...
В капризи Есента си губеше позлатата, ...
Към Поета
Животът на поета е тежък
- изпълнен с тъга и самота,
светът за твореца е винаги жалък
- препълнен с човешка простота. ...
Покров
влачим ний подред,
под тъмен купол от лъжи
сме обвити занапред.
Виновна ли бе ориста, ...