Стихове и поезия от съвременни български автори
* * *
Сака ми с надежда открадна злобата.
Опитах да я стигна -
избяга ми в нощта.
Погубената вяра в ръцете си държа. ...
Пробуждане
Разтъркваш очи, но светлината не те чака.
Девойка тихо ти шепти: Защо така ме нарани?
А ти се чудиш, дали това бе ти или са снимки от преди,
когато смяташе, че всичко ще се нареди. ...
SALIGIA
прегладняла за целувките ти е моята уста -
отдавна недокосвала единствените други,
по-вкусни устни от влажните твои.
До мене ти си всяка вечер ...
Знакът на дъгата
Бързам. С малки стъпки, но бодливи.
Правата алея ми е крива.
Гарван ли в сърцето ми наднича?
Страх отровен в гърлото се стича. ...
Между редовете
може би между редовете,
между буквите и между думите,
между живота.
За да напиша: ...
Угаснали надежди
Гледам какво си младо хубаво булче чудесно!
Чедо, а дано пък и да си честно!!!
Това ме притеснява едничко само.
Ех, дано, дано - ама надали, мамо! ...
Следобеди
Следобедна дрямка в очите тежи.
Живота минава, препуснал каруците...
Във мен безразличие тежко лежи.
Нехайно разгръщам отново архивите, ...
Затишие пред буря
вихрушката на дните изтрезня.
И падна от небесното пространство
дълбоко в нас копнеж за тишина.
Повлякохме се ние като слепи ...
Измерения
Един спокоен ден отмина
като мънисто в броеница,
равен се изниза, без причина,
един от дългата редица. ...
Реката ми - живот
към ненаситното море.
И ако тя не се затлачи,
снагата ми в него ще ми спре.
Ще ме посрещнат и вълните ...
Душата на мъж
решиш ли
да скършиш
в петите
недей се цели ...
Ген
превръщайки смеха в мъртвосива сплав.
Стъклени стени попиващи мечти,
желаят сушата във хиляди усти.
Релефни вени като планини ...
Екзистенциaлнa aбстрaкция
оглозгaно тяло.
Никaкви сенки, нито лъчи
времето спряло.
*** ...
Идването на нощта...
Над мен небесният покров
замислен в залезът се къпе,
с предчувствието за любов-
мечтателно нощта пристъпя.... ...
Песен за Голямата любов...
Животът ни изтича, Господи:
във малки радости и малки грижи,
и във илюзията си да върнем
реките при забравените извори!... ...
Непостоянство
Коси разпилявам, усмивките крия.
Знам как с поглед тъга да отмия
Твоята мъка изтривам с магия!
Гледаш ме с топлата радост в очи ...