Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Игра на букви и на думи

Хвали се на всички Мая:
- Буквичките вече зная!...
Казва умничката Руми:
- Раждат се от букви думи!...
- Щом прибавим "Б" към "АНЯ" - ...

MarinTachkov

Поезия » За деца

774 1

Пожелавам ти

Вървя бавно сред тишината...
Като малко дете се крия...
Вкусих от сладостта и се опарих!
Каква е моята съдба? Боже
Каква е моята съдба, Боже... ...

ioananenova

Поезия » Друга

877

На лицемерите...

На лицемерите...
Аз съм такава - наивна, добричка...
и често ме лъжат за много неща.
Но днеска нарочно заставам пред всички
и щЕ им припомня аз всяка лъжа. ...

gastanieda

Поезия » Гражданска

1.1K 1

Ще си отида

Ще си отида и ще видиш
света под друга лупа
и ще откриеш самодиви
по облака прихлупен.
Там дълго, дълго ще ме търсиш ...

rudin

Поезия » Философска

769 5

Литературен критик

Литературен критик
Искам кат’ поет да блесна,
всеки мен да оцени,
но не става толкоз лесно –
иска се талант, уви! ...

joyce

Поезия » Хумористична

2.1K 22

Среднощно

Захвърлено и страшно разпилян,
един Живот не стигнал върховете.
От потни дни неистово събран,
докато има светли силуети.
През праговете Ти не се завръщам пак. ...

vega666

Поезия » Философска

1.1K 2 16

Сама

Ще бъде ли някой
с мен щом умирам?
Ще ме гледат ли тъжни очи?
Ще се моли ли някой
да не отивам ...

mirkischeto

Поезия » Друга

943 1

Разстрел

РАЗСТРЕЛ
На копието си Санчо носи свободата,
а моята е на върха на един молив.
Заливат ме. И топла и студена е водата,
Когато, кривна сърдечния си обектив. ...

korsar

Поезия » Философска

1.1K

Апел

Магията в живота никога не спира!
Тя кара всичко да цъфти.
Но също кара и човек да страда -
когато някой с думи и дела го нарани!
Живеем в време тъй размирно... ...

aap

Поезия » Гражданска

713 1 5

И днес като утре

Очите ми тежат като могили.
Очите всъщност лепнат като мед.
Умората остави ме без сили,
но трябва просто да вървя напред.
Ако е нужно, няма и да дишам, ...

valiordanov

Поезия

618 3

Ребра

За живота луд копнеем,
за шегата - най-добрата!
Нека силно да се смеем
да ни заболят ребрата!
А вие тъй сиротни ...

slaveylilov

Поезия » Друга

618

Ярко

и бяхме
земята разтворена
захвърлено
бяхме небето отгоре ù
и бяхме две ...

BuRn_AliVe

Поезия » Друга

646 1

Аха да стане сериозно... ама не можа

Ти чуваш ли как капе тишината?
Протяжно, монотонно, кап-кап-кап...
(оп, не беше това)
Със себе си съвсем не се разбирам!
Консенсус няма в моята глава. ...

toxin

Поезия » Друга

1K 6

* * *

* * *
... пък днес спасих едно кокиче.
Навярно палави деца
откъснали го, както тичат
и после паднало в пръстта. ...

Nejnostt

Поезия » Друга

1.3K 4

Незримо

Вихрушка се изви
над душевната ми стряха
и отвя последните мечти -
но това мечти ли бяха...?
То бе плах един копнеж, ...

perov

Поезия

828 1

Нещо друго

Нещо друго
Но аз не търся твойта обич
и за какво ми е дори не зная,
аз искам всяка нощ да се страхувам,
че утре просто ще те няма. ...

petymar

Поезия » Любовна

615

Тридесет и три!

Убива ме това,
че си на години
далеч от мен.
Господ ме срещна с един от ангелите си!
Красив и неземен! ...

Cobain

Поезия » Любовна

1.4K

Кокичета в пряспата

В двора на мама -
кокичета,
гонят зимата от очите ми.
Толкова дълго бях стряха,
че не различих белотата им ...

лъвче

Поезия » Друга

1.4K 5

Кой си ти ?!

/на Вълчо/
"...и не само с хляб ще се насити..."
За любов ще си говоря със поета...
За хляба чер - с орача ще хортувам.
За старостта и болките във кръста ...

Бора-Бора

Поезия

1.1K 1

Любов

Вървейки под дъжда,
с хармоника в ръка,
аз дочувам песента,
онази излизаща от
моята душа, ...

InaAvramova88

Поезия

709

Обещание - наказание

„ Пазя те“ – дума – какво обещание…
Спазвам го вярно – болка, страдание…
Толкова близо, а всъщност далеко
Колкото тежко, толкова леко.
Студено е в мене, но и гори ...

evi4a

Поезия » Любовна

923

Дъждовито

Събличам старата си кожа.
сглобявам образите си насън.
А времето да изтърпи не може -
разсърди се - и заваля навън.
Премяната на старите дървета ...

Sovi4ka

Поезия » Друга

699 3

***

И най-меланхолично
е вечер, когато и
най-мрачните мисли
не спят.
И най-тежко и ...

evgeniya

Поезия » Друга

696

Вървим

Вървиме ръка за ръка,
на хиляди мили от себе си.
Пътят разпръсква тъга,
а очите прегръщат небето им.
Вървиме ръка за ръка ...

Шопче

Поезия » Друга

1.1K

У дома

Красиви са пролетните цветя.
Ухае приятно новият цвят.
Те разцъфват наново и осветяват
полу-загиналият от зимата свят.
Ха, но колко небрежно говоря. ...

TheoP

Поезия » Друга

838

На бала

(из цикъла "Вицове в рими")
И тази година семейство Петрови
получи покана за бал-маскарада.
Костюмите бяха навреме готови;
той бе мускетар, тя пък вещица млада. ...

Весан

Поезия » Хумористична

713 2

* * *

Здрaвей, любов,
реших дa ти нaпишa
(което знaя, твърде е клиширaно)
едно писмо,
обaгрено във вишнево, ...

Rambi

Поезия

985 3

Моята представа

Едно момче до езеро стои,
замислено водата то заглежда,
и знам ще го сломи,
тъгата и сълзата в миг пролята.
Навярно чака малко топлина, ...

nikitita20

Поезия

1K

Опитах като тебе...

ОПИТАХ КАТО ТЕБЕ...
Надежда Павлова /Перличка/
Когато се стараеш аз да страдам,
дали ти се харесва? И защо?
Нали най-близки бяхме двама? ...

pearlmermaid

Поезия » Любовна

1.1K

Посланик

Уморен, на крилете на птичи ята,
слънчев лъч, позадрямал, се носи.
Има вярна посока и си следва целта -
да предава послания прости.
Над пустинната степ и през вятър свиреп ...

Самодива

Поезия

917 9

Аз не питам

Аз не питам защо съм роден.
Съществувам, затуй и се раждам.
Но пък зная, че има във мен
непресъхваща, истинска жажда
да създавам, да бъда творец, ...

кумеца

Поезия » Философска

703

Моят ангел

Лягам с мисълта за теб,
сънувам те, че си до мен.
Утрото озарява празната страна,
а с нея започва голямата тъга.
Оглеждам се за твоето лице, ...

Domenikov

Поезия » Любовна

1.2K

Присъда

Даже мазохистите не знаят тази любов
Дето е от болест по-лоша
За болест лекарство или гроб
А нея в гроб не мога да я сложа
Тя безсмъртна ли била ...

CvetelinaG

Поезия

720

Отбрулен лист

Като отбрулен лист,
бездомен и самотен,
Човекът се изгубва
в есента…
Той търси изход ...

Hekredel

Поезия » Философска

707

Като феникс

За Старата
Любов умирам.
Позната ми е
по страстта.
Във Новата пък ...

koli4a

Поезия » Любовна

510 4

Пламък

Нощта изглежда сънено прозрачна.
Докосвам те през прага на небето.
Животът ми клони към своя здрач.
Поспира се по пътя си сърцето ми.
Обрулиха го халите на времето, ...

Iszaard

Поезия

960 2

Със поглед към небето

Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...

tanq_mezeva

Поезия » Друга

815 1 10

Ние от заминаващият кораб...

Ние от заминаващият кораб...
Във утрото сънливи и намръщени,
и Слънцето преди да е изгряло,
отплаваме към дългото завръщане,
а то започва винаги с раздяла... ...

jollyroger

Поезия » Друга

711 4

Недейте

Недейте
Не пейте ми песните, о трубадури,
мокасините ми вий не сте обули
и сълзите ми още не проливайте,
хлевоусти, вий, за днес почивайте! ...

ParvaNova

Поезия » Друга

1K 3

* * *

Мексико…
Серенада…
Енергия в мексикански пирамиди…
Рима приятелска сред клада…
Гора, вода и миди… ...

meri85

Поезия

1K

Стихове и поезия от съвременни български автори

Игра на букви и на думи

Пожелавам ти

На лицемерите...

Ще си отида

Литературен критик

Среднощно

Сама

Разстрел

Апел

И днес като утре

Ребра

Ярко

Аха да стане сериозно... ама не можа

* * *

Незримо

Нещо друго

Тридесет и три!

Кокичета в пряспата

Кой си ти ?!

Любов

Обещание - наказание

Дъждовито

***

Вървим

У дома

На бала

* * *

Моята представа

Опитах като тебе...

Посланик

Аз не питам

Моят ангел

Присъда

Отбрулен лист

Като феникс

Пламък

Със поглед към небето

Ние от заминаващият кораб...

Недейте

* * *

Опашка