Стихове и поезия от съвременни български автори
За хляба
и дъвче се, като ръждива слама.
Променя до зелено своят цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...
Есенни мисли
от толкоз есени с жълтеещи очи?
Нима не си от спомени унесен,
нима най-радостното в тебе не мълчи?
Защо е тази жажда за безкрая, ...
Тъжни звезди...
Защо звездите в тая нощ
така са тъжно замечтани
над виолетовата площ
притихнала на Океана?... ...
Моят въображаем приятел
Търсен си от мен, копнея за другар като теб, но теб те няма,
сякаш стъпките ти по- шумни са, докато отдалечаваш се от мен,
само време ни трябваше, а сега то ни погубва,
Заби ми нож в гърба, а сега обръщаш ме, още един забиваш, ...
Без покрив
че обичам смъртта не разбирай.
Аз посмях да повярвам в доброто
и частица от него да скрия,
на тавана в сандъците прашни, ...
Три листенца жажда
минути две преди да съм те вдъхнал.
А дланите ти кротки, моя мила,
над мене прелетяха като гълъб.
И те ли дърпат на деня пердето, ...
Разливане
Шепа разпилени птици
оживяват двора,
изтляват спомени-искрици,
някога упора. ...
Хора и пътища
и с тях във обща работа съм бил.
За мене те са били и опора,
и времето със тях не съм убил.
Но идват те при мен и си отиват... ...
Но ти мълчиш
Върни ми всички нощи. И сълзи!Аз може би тогава ще допусна.Да влезеш. Да ме вземеш. Да простиш.За грешките от много благочестие.
Но ти мълчиш. Ти винаги мълчиш. ...
Сама в пустинята
пресъхнали са устните ми жадни.
Пясъчният вятър маха със крила,
като орел се вие и иска да ме грабне.
Жарава огнена пропуква небесата ...
Последният концерт
на счупения стол,
седнал съм и пея,
зад мене има хор,
а пред мене има хора ...
Вечер...
Умората на вечерта
люлееше тълпите...
За отдих тихата мечта
лелееше душите... ...
на три ракии
На три ракии вече е себе си
псува бясно и до кръв хапе нейните устни.
А тя се влюбва безумно във келнера
само за да узнае до къде се простира сънят му. ...
* * *
аз появих се със
него, измъквайки
го от дълбините на ада
и с криле на ангел, го измъкнах.
Винаги до мен
Вън слънце пече,
а мрак обхвана моето сърце.
Защо така се чувствам?
Защото носталгията почуква. ...
Пролетна илюзия
до колата или седнала в нея, ти ме чакай да дойда през май.
Да празнуваме бялата пролет, да се гоним по детски на пясъка,
да следим на чайките полета и да слушаме техния крясък,
да се гледаме безумно усмихнати, да горим така без причина, ...