Стихове и поезия от съвременни български автори

254.7K резултата

Покров

Покровът колко дни
влачим ний подред,
под тъмен купол от лъжи
сме обвити занапред.
Виновна ли бе ориста, ...
708

Синьо

Синьо шалче и син дъждобран.
И очите преливат от синьо.
Някой пак ми гостува с дъжда.
Заваля... Мое време любимо.
Пеят капките. Кой ли сега ...
1.1K 1

Течение

Живота покрай нас
по бързея тече...
Вълните гневно
удрят бреговете!
Удачници ...
437

Имаш цвят

Имаш цвят на зимен дъжд
и миришеш на мечти.
Уж си все един и същ,
ала вечно се мениш.
628

Дива и различна

Дива и различна съм, като пустинно цвете.
В пясъците хубавея, далеч от световете.
Ако искаш да ме зърнеш, пак помисли си.
Труден път те чака, добре подготви се.
Тръгни сутрин рано. Настигни Зората. ...
1.4K 6

Секс услуга

Секс услуга
Ега ти тарифата - за два сеанса,
прибра ми аванса. Да го поеме в устата,
иска цяла заплата. Ми то за задна прашка
и спестяванията ми ще офрашка! ...
934

Не искам да мисля

Не ми се спи.
Сънувам само призраци.
И аз съм там,
с безформени очи
оглеждам хората. ...
925 1

За еднократно четене

Събуждам се – и нито стих.
Какво съм спал, не зная.
Но трябва да съм още жив –
кафенцето ухае.
Очите залепени с гел. ...
1.3K 18

Ориентир

Веднъж загубиш ли се в мрака
на дебрите които само чакат
скрити зверове зад всяка драка
без милост тебе да захапят.
Безсмислено е там да викаш ...
1.2K 1

И ще напишем книга

И ще напишем книга
Да, мили, точно като книга съм...
Със всяка дума, с всеки следващ ред,
със всеки прочит все по-твоя съм
и все по-жива, не портрет... ...
1K 1 8

Опустелият дом

Зеят портите на сачака,
огънати под тежестта на годините.
Тук никой никого не чака.
От тук забравата е минала.
Забравената селска къща... ...
841 5

Път нататък

Съдбата - сложена на карта
и времето е против нас.
И пак ли ние сме на старта
в последния - дванайсти - час?
Сгъстяват облаци боите. ...
439 2

Ще бъда лъч

Ще бъда лъч
Ще бъда лъч - в мъгливо утро.
Ще обещая светлина.
Жарава обедна ще стана -
ще те изгарям през деня. ...
826 11

Времето не чака

Времето не чака
Бързаш ли, не ще успееш,
бягаш ли, ще пропилееш,
няма вечно да те чака,
животът не се протака... ...
673 2

Две думи малко са, а пък три са много...

Изгубен между мрак и тишина…
За мене спряха думите да значат…
Защо съм станал толкоз’ мнителен, кога сърцето лед скова?
… когато в огледалото видях очите си да плачат!
Качулката ми дава нов визьор… ...
902

Тя

Знае ли някой какво е Любов?!
И кога за нея е готов?!
С гръм и трясък се стоварва Тя. Любовта.
Обсебва нечия душа.
Споделена или не ...
543 3

Клавиши

Клавиши на пиано -
в черно и бяло.
Нежен допир на топли пръсти,
единият отдясно, другият отляво.
Говорят без думи, ...
806 2

Зрънце вяра

Червено е. Небето е презряло
и гасне от ръжда. Пристига дъжд.
Нощта е като топло одеало
и жълта е разсърдената ръж.
Звездите закопчават стари тайни, ...
676 7

Наследник на Вятъра...

Наследник на Вятъра...
Във вечерта замислен си мечтая
във морската безбрежност поглед впил,
но в тази вечер аз ще осъзная,
че просто: Вятърът съм наследил!... ...
514

Как се пие кафе в понеделник?

Да се видиме казваш, на кафе или чай?
Да побъбрим, животът бил кратък.
Ала нямаме време и двамата май...
Ще се видим навярно оттатък.
Ще поръчам за двама щом вече съм там. ...
655 1

Неделна утрин

Жълтици в слънчовия джоб подрънкват –
подкупват по света да се запилееш,
встрани от коловоза да покривнеш,
да си посвирукаш, дори да попееш
за нещо свое и още любимо, ...
757 6

Изповед на дивия бръшлян

Имам едно предимство:
не съм бил никога лош.
Спъвам се в камъни, падам и ставам,
сурвам се в пропасти, но оцелявам,
не знам нито ден, нито нощ, ...
1.5K 7

Дървото „Довчера“

Дървото „Довчера“ в дъжда ме погледна
през всичките, охрави, свои листа.
Покани ме, сякаш, под него да седна -
на мократа пейка, с железни крака.
То имаше толкова да ми говори - ...
1.4K 11

Приливи

Кога храмът на душата се отваря?
С неспирните си, въздигащи вълни,
влива се в на знанието океана -
с Ренесансова органна музика,
с трепетен финес и колоритни лъчи... ...
897 7

И иде Нова Есен...

И иде Нова Есен...
... и иде Нова есен:
ще допълзят мъгли,
от вятърът понесен
дъжд ситен ще ръми... ...
699

Няколко педи нагоре

Трещя, гърмя и се срути небето.
Земята заплака горчиво с дъжда.
До дете се смалих, след което
разбрах, че водата оставя ръжда.
Отворих очи, бях в някакъв свят, ...
820 14

Прободен от знамения

Колко черни майки споменавам,
всеки ден когато съм навън!
Всички благослова заслужават.
Има ли светкавица без гръм?
Даже ми се иска да се върна, ...
465

Тъгата на есента

Ето я - това е тя,
ето идва есента.
С бледо жълтички листа
и с дъх на мъничко тъга.
Но можем ли да я виним в това? ...
692 2

Усещания

Тръгваш към мен и изчезваш.
Опитвайки се да те хвана се губя в дима от цигарата ти.
Иска ми се времето да беше спряло и да те целуна за довиждане.
Просто не искам да се сбогувам с някой, току що появил се в живота ми.
И вярвам в нищото, защото то ще ме избави. ...
1.1K

Любовно пиянство

Вино червено за мене си ти
и на глътки отпивам те бавно,
сладка омая в мене трепти,
горя от любовно пиянство.
Ще вкусвам всяка капка от теб, ...
886 11

За любовта ти

За всичко, което имаме и нямаме,
за всички откраднати мигове,
за всичките сълзи изплакани,
за спомените ми индигови,
за болката в душата ми погребана, ...
1.2K 1 4

Като приятел

Какво съм сторил
аз не зная...
Защо намрази ме така!?
Нима злодея съм
аз който? ...
568 3

Сърцето

Сърцето не иска да повярва,
че те няма вече,
че си далече!
Тупти в пазвата ми скрито,
с пелена от горест е покрито. ...
576 1

Случайност

Случайността е моят цар и моят бог,
във напрежение пред нея коленича,
тя ме отблъсква с отказа си строг
или е моят храбър рицар.
Не чужда воля, не приятелска ръка ...
920

Пораснали момичета

Различни сме, пораснали момичета -
принцеси, феи, вещици, сирени,
жестоки, силни, крехки, безразлични и
отдадени, корави и сломени...
Не са еднакви също и съдбите ни - ...
3.1K 1 15

Забравяме II

Понякога забравяме кои сме,
не можем пътя да намерим в мрака.
Изгубваме най-смелите си мисли,
ключа от дом, където все ни чакат.
Приятели, неща, привички, думи ...
548 1

Писмо до Европа от пъкъла

ПИСМО ДО ЕВРОПА ОТ ПЪКЪЛА
Дали не те обидих, извини ме!
Нарекох те във мъката стръвница.
Ти посрещни децата с пълно виме,
за да забравят празните паници. ...
850 2 17

Мечтани нещица

Едва ли с тебе дом ще създадем,
във който детски смях ще забълбука,
където след безкрайно дълъг ден
на прага ще ме срещаш с "Тук съм, скъпа".
За всичките банални нещица ...
1.5K 1 29

Оставям принципите

Разкъсай тясната ми рокля
и токчетата по дяволите ги хвърли.
Принуди ме да съм твоя,
този път не ще откажа ти.
Поне веднъж не искам правила ...
566