Стихове и поезия от съвременни български автори
Реквием
Запълнени отново после с пръст.
В ковчег от мукава плътта ми ще натикат
и на живота ми ще бъде сложен кръст...
Дали е нужно да му правя равносметка?! ...
Не успя да ме запазиш
Защо да се залъгваме с това,
че вечно ще се помним ние с тебе?
Защо пък да изпитваш ти вина,
че някой ден ще можеш и без мене? ...
Нужен
Аромата ти да вдишвам всяка нощ и ден и да усетя, че ти си тук до мен.
В прегръдките ти топли аз тихо да заспивам, целувките ти горещи по устните си да усещам. Ръцете ти гальовни, нека ме докосват и пак сърцето ми да забие лудо, учестено. Ти ...
Тъжни залези...
Обичам слънчевите залези
и красотата им самотно-тъжна,
с една обреченост белязани!...
Догарящи... ...
Палестински циклами
с бели листа
и кървав оттенък.
Бели снежинки падат
в декемврийския студ ...
Колко бързо да живея, за да мога да те видя отново
винаги закъсняваща
винаги миришеща на лошо и стара, счупена
релсите ù бяха криви
от тази връзка зимата ръцете ти са винаги сини ...
На върха на носа
скрит зад кухненската врата.
Нанесе кроше точно тогава
когато реших да си вирна носа.
Докара ми средна душевна повреда ...
Сърце за мен
небето бих пребродила завчас,
та твоята звезда за миг да зърна
и чуя, сине, топлия ти глас.
Аз още помня туй сърце огромно ...
Биография на водата
минават бързо облачните сенки.
От светлините техните сигнали
към синьото преливат
неусетно. ...
Среща в Есента...
на Еми...
Във есенната нощ опожарена
от огъня на падащите листи,
ще дойда аз със бяла хризантема, ...
Един живот
RemaTe
Един живот е, все ти казвам,
един живот със сто лица.
Един живот за миг угасва, ...
Сън
клепачите на младото човечество.
Под мрачните и сводести стени,
звезди се криеха, като измамно вечно.
На ръба на одъра заспа светът, ...