Стихове и поезия от съвременни български автори
Ще ме намразите...
няма никаква вечност!
Ще ме намразите....
Този живот е единствен.
Противен. ...
Постоянно
Напоследък трудно проронвам сълзи. Уморен съм и чувствам без чувство.
Сякаш хаосът във мен и отвън ме смрази. Сякаш някакво ново изкуство
ме влече към коптор безстопанствен насън. Стопанисва го призрачна болка.
И от подлия праг тя наднича навън. И ме вижда. А аз със двуколка ...
Утре
даже синия цвят на небето.
Уж се движим в позната цикличност,
а е нов всеки миг в битието.
И денят с друга мисъл пристига ...
Сатира за българите
Приличаме на онзи шоп,
за Вуте който се тревожи!?
И тича с "Злато" на галоп...
Какъв народ станахме, Боже!? ...
Бъдеще светло
да се борим тук да има справедлив ред!
Парламентарните "избраници" не са народни*.
От тях хората искат да са свободни.
Пак повтарят се събитията стари - ...
Come with Me to Paradise
"ГОЛОГЪЗОВИ" - ENTERPRISE
("Streeped assol's" - enterprise)
PREZENTED
The Bulgarian-English Coop production ...
Нямаше, а щеше...
докато дъжд от сълзи ме валеше.
Дълго без път и посока се скитах
докато пожар в сърцето ми гореше.
С въпроси душата си без жал раздирах ...
Разходка в мен
Абсурдно - да съм дъжд от клоунада.
Раняват ме най-дребните неща,
а едрите ме изпаряват.
Истината влача със въже, ...
Духът на Манастира...
А кой знай Вятърът къде
отмъкна и Луната,
остана черното небе
със мълнии засято... ...
Ден и Нощ
K:
Нощ, ти тиха обич всеотдайна,
аз от теб отново се възраждам
и едва докоснат от студа ти, ...
* * *
Откъде да започна?
Началото не помня,
краят не се вижда.
Пътят празен, ...
В памет на най-добрия човек...
Така внезапно си замина.
Не каза „Сбогом”, не махна и с ръка.
Изчезна, като бяла зима.
И ни остави със скръбта. ...
Няма те, няма ме...
Идват си – прашно самотни
старите булеварди до входа ми...
с калдъръмена нежност
и вярност Авраамова ...
Раздяла
но всъщност имала ли съм те някога?
Ужасно липсваш ми – естествено е,
оттеглих се, не тичам вече срещу вятъра.
Загадка беше ти за мене, ...
Под щастлива звезда
щом греят в очите слънца.
Ръцете, магнити тревожни,
привличат магийно деня.
Сърцата във такт галопират, ...
Всяка опъната струна
Приказка вълшебна в нотите разни
усещам как зове ме и в тъга, и в празник.
Всеки виртуозен щрих е мечта,
прави живота ми по-лек на света. ...
За пореден път
че любовта и алкохолът
много си приличат
дали защото се пристрастяваш
към тях ...
Безглаголно стихотворение
самотна дама с празни мисли,
тъжен поглед в една стена,
мечти в главата - чисти.
Статична поза на диван, ...
Пролет
Пролет моя, моя вярна пролет,
бяла те наричаше Вапцаров сред руините
от неговата битка със Живота,
проведена с копнеж по Филипините, ...
Сънувах път...
Не беше сън, а Бог ми проговори. Във миг замрях, в ръцете му си легнах.
Видях река, видях и всичките животи. А тез очи, и двете ги проклинах.
Дочувах глас, последния душевен ропот. И все вървях, пък вътрешно се сривах.
Сънувах път, ...
Криза - криза. Колко да е криза?
Не разбирам този израз: "Криза на възрастта".
Чувам го от тийнейджърските си години /тогава ги наричаха юношество - за мене това понятие си остана и досега по-разбираемо и по-лесно за изписване - поне на български/. Кризисни се оказаха първите ми младежки години, първите години в работата. Бяха ...
Обществени отпадъци
Жертви на безскрупулна система...
Търсим опора в дните си жалки...
Откъснати стихове на мъртва поема...
Не ни лъжете, ний знаем... ...
Пролет за едни, есен за други
но докато някои ще ходят на море,
бездомни хора от беднотия плачат,
докато милионери долари влачат
в банките и във фирмите частни, ...