Стихове и поезия от съвременни български автори
Безлюбовни сънища
Пропукана е къщата ни. Пада.
Разцепиха я центробежни сили.
Не плача. Не проклинам. И не страдам.
Погребахме ли всичко, Боже мили? ...
Лудост
"Знаеш ли, брат, какво има в душата ми и колко ми се иска да го оставя на хората! Как биха се потресли те от това, което бих могъл да им кажа. То всеки ден къса душата ми, разяжда сърцето ми, но аз няма да го дам, няма да го изрека - хората не заслужават..." - думи на Яворов към Михаил Кремен ...
Една сутрин
дърветата свирят "Вилхелм Тел",
бъркам във джоба, червей намирам,
а във сервиза поправят козел.
Речната дига ремонт е видяла, ...
Седя и слушам
Говорят се какви ли не неща.
Прехвърлят си един на друг вините
и търсят на народа обичта!
Създават се злодеи и сатрапи, ...
Минутка страх
решихме с още нещо да закичим
отсечката дотолкова позната -
минутка страх обратна на обичането.
Отсечката от раждане до смърт - ...
Ще победим злото
Няма да му дам и дъх от мен!
Някъде във друго време
Може и да бъде, но ще бъде светъл ден!
Зло си - бродиш, душиш алчно и ни искаш ...
Възможно ли е да направим невъзможното
А имаме ли смелостта?
Да върнем в гнездо умряло птиче и да го окрилим в мечти.
Да изтръгнем тръните от сълзите, забили се в душите ни,
а те да се разлистят пролетно, да ухае всичко, да жужат пчели. ...
... светулчице, ожари ме...
В небето ми - измамна пролет.
Чуждата светулка на Кръчмаров.
А моята е черна. Като горест.
Потрепва плахо. И дъха ми пари. ...
ВСеки е с по нещо уникален
Всеки, който е човек, е кален.
По еднакъв начин сме създадени
всички. Ала въпреки това,
всеки е с по нещо уникален. ...
Очакване
да прелетиш край моя кръгозор
какво очакване
направо си е неизбежно
сънливият баир събужда се със зор ...
Събирам за теб
Събирам любов, много любов,
на теб наречена, на теб дадена.
Събирам слънца и лято, давам им твоето име,
а сърцето ми сияе, натежало от нежност ...
Вземи ме такава!
Такава ме искай - обичай до лудост!
Такава ласкай ме, докосвай, целувай...
Ще стихна в гръдта ти, в очите ти хубави
ще вливам дъждовно трепети влюбени. ...
Аз съм българин
да злобея, да крада, да мразя!...
Да съм роб, слуга на конформизма...
С мутрите народа ни да газя...
Аз съм българин!... И най обичам ...
Изгубени лодки
изплува малка лодка сякаш от мъгла
в една неравноделна, прозаична дата,
която някак сива, безпределна е била,
но лодка сякаш тук не съществува, ...
След потопа
Бих искала да се наричам радост,
бих искала вода от извора да бъда:
да ме очакваш жадна да ти давам
от тайните на първия и първата. ...
Стари момчета - поема (+ 18)
Ах, глава как боли ме ужасно,
как ме гони проклет махмурлук.
'щот натрясках се снощи ужасно
със ракия и печен суджук! ...