20 531 резултата
Тука, вечно вали за душите,
от които струи самота;
Бистри капки потъват в земята,
сякаш мият от нея скръбта,
а цветята - ...
от които струи самота;
Бистри капки потъват в земята,
сякаш мият от нея скръбта,
а цветята - ...
767
8
НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ №7/поема/
Със патерици и с бастуни,
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта! ...
Със патерици и с бастуни,
вървим напред към старостта.
Изчезна онуй "цуни-гуни"...
Не сме подвластни на страстта! ...
332
1
Една приятелка ми каза вчера,
че трябва вече аз да полетя
Замислих се...
и тръгнах да намеря,
отнякъде веднага две крила! ...
че трябва вече аз да полетя
Замислих се...
и тръгнах да намеря,
отнякъде веднага две крила! ...
2349
25
Над мен отеква синьото небе
забулено от дълго разстояние
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание...
- Живот безсмислен! ...
забулено от дълго разстояние
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание...
- Живот безсмислен! ...
1045
1
29
В тишината се скрих
и полегнах с душата си.
После пих,
глътка по глътка тъга.
И несбъдване чаках. ...
и полегнах с душата си.
После пих,
глътка по глътка тъга.
И несбъдване чаках. ...
719
8
В еротика ли да го пусна или в пародии
Шестица ти си,
а аз деветка
набързо виждам
твойта сметка. ...
Шестица ти си,
а аз деветка
набързо виждам
твойта сметка. ...
496
1
4
Макар че някой може да отрича,
жена и котка много си приличат.
Една от приликите им голяма,
е че “Жена и котка синур нямат!”
Но те по нещо се и различават: ...
жена и котка много си приличат.
Една от приликите им голяма,
е че “Жена и котка синур нямат!”
Но те по нещо се и различават: ...
664
10
Нощен вятър под звездно небе,
облаци тъмни напират от запад,
скоро в мрак ще затулят навред
пъстрия свят на Земята.
След това във тъмнината ...
облаци тъмни напират от запад,
скоро в мрак ще затулят навред
пъстрия свят на Земята.
След това във тъмнината ...
363
Вечното небе е светлосиньо,
Слънцето върви по своя път,
Таз' хармония не ще загине,
даже и цветята да умрат...
Добро и Зло, Обич и Омраза, ...
Слънцето върви по своя път,
Таз' хармония не ще загине,
даже и цветята да умрат...
Добро и Зло, Обич и Омраза, ...
383
3
ЖАЖДАТА В НАС
Една жажда, от земните най-голямата,
непрестанно се стремим да утолим.
За да пулсира с дух и тяло в нас съдбата,
инстинкт древен кара ни да се родим. ...
Една жажда, от земните най-голямата,
непрестанно се стремим да утолим.
За да пулсира с дух и тяло в нас съдбата,
инстинкт древен кара ни да се родим. ...
518
2
От всички служби
най възтòргва „Кръщенè“! -
Човек доБÒГва!
най възтòргва „Кръщенè“! -
Човек доБÒГва!
350
Кой създаде живота
и съдбата кой начерта?
Колко въпроси задаваш,
когато срещнеш смъртта.
Младостта е безгрижна ...
и съдбата кой начерта?
Колко въпроси задаваш,
когато срещнеш смъртта.
Младостта е безгрижна ...
412
1
Малко ракия, два-три домата.
Самота и тиха тъга.
Бог е свидетел - малко ми трябва!
Живота обичам. Не се боя от смъртта.
Докосва паметта отлетели години, ...
Самота и тиха тъга.
Бог е свидетел - малко ми трябва!
Живота обичам. Не се боя от смъртта.
Докосва паметта отлетели години, ...
1831
1
4
Братко, живот на заем живеем.
За временно ползване вещи, мечти и души.
Нищо не е наше, кога ще проумеем?
Но нищо - по своя път ти върви...
Костите ми ще се белнат, е, до утре, ...
За временно ползване вещи, мечти и души.
Нищо не е наше, кога ще проумеем?
Но нищо - по своя път ти върви...
Костите ми ще се белнат, е, до утре, ...
406
Омръзна ми да пазя тишината!
Омръзна ми да бъда неразбран...
Омръзна ми да пазя аз крилата -
крилата на порива желан...
Омръзна ми от болки и прищевки, ...
Омръзна ми да бъда неразбран...
Омръзна ми да пазя аз крилата -
крилата на порива желан...
Омръзна ми от болки и прищевки, ...
389
3
Да не спохожда ви
ни гняв, ни мъка.
Живях каквото
Бог е отредил.
Но и след часа ...
ни гняв, ни мъка.
Живях каквото
Бог е отредил.
Но и след часа ...
280
1
Ескиз за чайка, тръни и пера
А моят дух остава прикован
към земното, към грижата за хляба…
Нали човек бил на света призван
небе да търси и да му се радва. ...
А моят дух остава прикован
към земното, към грижата за хляба…
Нали човек бил на света призван
небе да търси и да му се радва. ...
796
8
379
Потънал в
забравата на своя
живот,
открих, че
когато спреш ...
забравата на своя
живот,
открих, че
когато спреш ...
745
Като повей на вятър си, галещ лицето ми.
Като тиха пътечка ме водиш наникъде.
Като няма скала, но със спомен за песен.
Като дъжд, който вече прелива в очите си.
Като цвете бодливо в забравено пасбище, ...
Като тиха пътечка ме водиш наникъде.
Като няма скала, но със спомен за песен.
Като дъжд, който вече прелива в очите си.
Като цвете бодливо в забравено пасбище, ...
519
2
Събуждам се в прегръдка на небето.
Със него спим върху една възглавница.
Целувам го с безкрайна нежност
по хладната му празнота,
а то сияе от любов и синева. ...
Със него спим върху една възглавница.
Целувам го с безкрайна нежност
по хладната му празнота,
а то сияе от любов и синева. ...
452
1
Утопично Нереалистично
Живота не поднася тихи нощи
и нежни крайбрежни разходки.
Обгърнат от ръце трънливи и
събуден от объркани кошмари. ...
Живота не поднася тихи нощи
и нежни крайбрежни разходки.
Обгърнат от ръце трънливи и
събуден от объркани кошмари. ...
813
5
За генезиса на една локва
На път ми лèжи локва с кал.
Ще кажете, кому е нужна?
Веднъж ли я е попържàл
шофьор и пътник с мутра тъжна. ...
На път ми лèжи локва с кал.
Ще кажете, кому е нужна?
Веднъж ли я е попържàл
шофьор и пътник с мутра тъжна. ...
479
3
В безкрая потъвам незнайно защо,
намирам живота си кратък
за сладък, красив и богат
и въпреки всичко задавам въпроса
на времето пак - ...
намирам живота си кратък
за сладък, красив и богат
и въпреки всичко задавам въпроса
на времето пак - ...
659
2
Времето, като граблива птица,
краде от нас, изтрива свидните мечти.
Върху лицата ни рисува груба скица,
чертаейки по челото бразди.
Не пита този груб художник, ...
краде от нас, изтрива свидните мечти.
Върху лицата ни рисува груба скица,
чертаейки по челото бразди.
Не пита този груб художник, ...
485
Разбиха ледовете ми кората си.
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.
Загърчи се гората ми тревожно. ...
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.
Загърчи се гората ми тревожно. ...
529
1
7
ПРИВЕТСТВАМ ПРОЛЕТТА
Навън е истинско, неповторимо време!
Навън блести от блага светлина,
дошла е Пролетта, акъла ми да вземе...
и да събуди спящата Земя! ...
Навън е истинско, неповторимо време!
Навън блести от блага светлина,
дошла е Пролетта, акъла ми да вземе...
и да събуди спящата Земя! ...
303
1
Къде си Човечност
През неспирните пламъци на ада,
някъде по средата на рая.
Пърхащи крила на детски пеперуди,
в капана на жилещите стършели. ...
През неспирните пламъци на ада,
някъде по средата на рая.
Пърхащи крила на детски пеперуди,
в капана на жилещите стършели. ...
806
380
Пред мене пътищата бяха много.
Избрах си този в който днес вървя.
С едно написано за мене лого
до днес си мисля, че ми провървя.
Посрещах дни за мене отредени. ...
Избрах си този в който днес вървя.
С едно написано за мене лого
до днес си мисля, че ми провървя.
Посрещах дни за мене отредени. ...
540
11
Ах, живот, защо към мен си тъй жесток ?
Чувствата, в сърцето са ми свити.
Мислите обливат ме като най-бурния поток.
Действията ми, като юмрук са свити.
С непокорната съдба, и с проблемите безкрайни, ...
Чувствата, в сърцето са ми свити.
Мислите обливат ме като най-бурния поток.
Действията ми, като юмрук са свити.
С непокорната съдба, и с проблемите безкрайни, ...
359
В Забрава
Там в далечината на живота има
думи неизречени, истини от лъжи забравени.
Мъдрости заключени и скрити надалече,
истории никога неизписани и неспоменати. ...
Там в далечината на живота има
думи неизречени, истини от лъжи забравени.
Мъдрости заключени и скрити надалече,
истории никога неизписани и неспоменати. ...
765
44/ДУМИ ЗА ДЕТСТВОТО МИ
На нивите живота си захванах.
И люлката на крушата ми бе.
Подтичвах там аз винаги след мама.
И раснах като селското дете. ...
На нивите живота си захванах.
И люлката на крушата ми бе.
Подтичвах там аз винаги след мама.
И раснах като селското дете. ...
360
Моят клас се пръсна по света
като звездния първичен взрив!
Но след толкоз шèметни летà
ни събра отново миг щастлив!
По челата бръчки се четат, ...
като звездния първичен взрив!
Но след толкоз шèметни летà
ни събра отново миг щастлив!
По челата бръчки се четат, ...
474
Константин
наречен Кирил
в бъдното напред
се взирал
и прозрял го ...
наречен Кирил
в бъдното напред
се взирал
и прозрял го ...
944
Крачка над пропаст - това е смелост.
Скок в пропастта - това е полет.
Вик на ужас от падането - това е надежда.
Мисълта, че ще спреш падането - това е вяра.
Размазаното тяло не е доказателство ...
Скок в пропастта - това е полет.
Вик на ужас от падането - това е надежда.
Мисълта, че ще спреш падането - това е вяра.
Размазаното тяло не е доказателство ...
959
2
10
Потъвала в блатото от мисли - черни
Предадена от скъпите, най-верни
Заспивала в студената постеля
Недоразбрала смисъла на таз повеля!
Отчаяна вървяла съм по чужди друми ...
Предадена от скъпите, най-верни
Заспивала в студената постеля
Недоразбрала смисъла на таз повеля!
Отчаяна вървяла съм по чужди друми ...
770
1
3
Преситих се да вкусвам амбиции отровни
с недъгави претенции за нещо съкровено.
Което изявено е, със сигурност природа е...
Отделно ли е, винаги е временно...
За мене е обратна финалната посока. ...
с недъгави претенции за нещо съкровено.
Което изявено е, със сигурност природа е...
Отделно ли е, винаги е временно...
За мене е обратна финалната посока. ...
541
1
5
На билото
На билото вечерната позлата
прощално гали сънните треви.
Пътечка тясна, уж добре позната,
стопява се в последните лъчи. ...
На билото вечерната позлата
прощално гали сънните треви.
Пътечка тясна, уж добре позната,
стопява се в последните лъчи. ...
643
6
Интересен стана този свят -
моралисти сред циници, много!
Съдят те по собствения праг
на духовна низост. Даже строго.
Не разбират, че човек едва ли, ...
моралисти сред циници, много!
Съдят те по собствения праг
на духовна низост. Даже строго.
Не разбират, че човек едва ли, ...
593
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
