Стихове и поезия от съвременни български автори
Ще ме намразите...
няма никаква вечност!
Ще ме намразите....
Този живот е единствен.
Противен. ...
Постоянно
Напоследък трудно проронвам сълзи. Уморен съм и чувствам без чувство.
Сякаш хаосът във мен и отвън ме смрази. Сякаш някакво ново изкуство
ме влече към коптор безстопанствен насън. Стопанисва го призрачна болка.
И от подлия праг тя наднича навън. И ме вижда. А аз със двуколка ...
Утре
даже синия цвят на небето.
Уж се движим в позната цикличност,
а е нов всеки миг в битието.
И денят с друга мисъл пристига ...
Сатира за българите
Приличаме на онзи шоп,
за Вуте който се тревожи!?
И тича с "Злато" на галоп...
Какъв народ станахме, Боже!? ...
Бъдеще светло
да се борим тук да има справедлив ред!
Парламентарните "избраници" не са народни*.
От тях хората искат да са свободни.
Пак повтарят се събитията стари - ...
Come with Me to Paradise
"ГОЛОГЪЗОВИ" - ENTERPRISE
("Streeped assol's" - enterprise)
PREZENTED
The Bulgarian-English Coop production ...
Нямаше, а щеше...
докато дъжд от сълзи ме валеше.
Дълго без път и посока се скитах
докато пожар в сърцето ми гореше.
С въпроси душата си без жал раздирах ...
Разходка в мен
Абсурдно - да съм дъжд от клоунада.
Раняват ме най-дребните неща,
а едрите ме изпаряват.
Истината влача със въже, ...
Духът на Манастира...
А кой знай Вятърът къде
отмъкна и Луната,
остана черното небе
със мълнии засято... ...
Ден и Нощ
K:
Нощ, ти тиха обич всеотдайна,
аз от теб отново се възраждам
и едва докоснат от студа ти, ...
* * *
Откъде да започна?
Началото не помня,
краят не се вижда.
Пътят празен, ...
В памет на най-добрия човек...
Така внезапно си замина.
Не каза „Сбогом”, не махна и с ръка.
Изчезна, като бяла зима.
И ни остави със скръбта. ...
Няма те, няма ме...
Идват си – прашно самотни
старите булеварди до входа ми...
с калдъръмена нежност
и вярност Авраамова ...
Раздяла
но всъщност имала ли съм те някога?
Ужасно липсваш ми – естествено е,
оттеглих се, не тичам вече срещу вятъра.
Загадка беше ти за мене, ...
Под щастлива звезда
щом греят в очите слънца.
Ръцете, магнити тревожни,
привличат магийно деня.
Сърцата във такт галопират, ...
Всяка опъната струна
Приказка вълшебна в нотите разни
усещам как зове ме и в тъга, и в празник.
Всеки виртуозен щрих е мечта,
прави живота ми по-лек на света. ...
За пореден път
че любовта и алкохолът
много си приличат
дали защото се пристрастяваш
към тях ...
Безглаголно стихотворение
самотна дама с празни мисли,
тъжен поглед в една стена,
мечти в главата - чисти.
Статична поза на диван, ...
Пролет
Пролет моя, моя вярна пролет,
бяла те наричаше Вапцаров сред руините
от неговата битка със Живота,
проведена с копнеж по Филипините, ...
Сънувах път...
Не беше сън, а Бог ми проговори. Във миг замрях, в ръцете му си легнах.
Видях река, видях и всичките животи. А тез очи, и двете ги проклинах.
Дочувах глас, последния душевен ропот. И все вървях, пък вътрешно се сривах.
Сънувах път, ...
Криза - криза. Колко да е криза?
Не разбирам този израз: "Криза на възрастта".
Чувам го от тийнейджърските си години /тогава ги наричаха юношество - за мене това понятие си остана и досега по-разбираемо и по-лесно за изписване - поне на български/. Кризисни се оказаха първите ми младежки години, първите години в работата. Бяха ...