Стихове и поезия от съвременни български автори
Минорно с поука
Просто така. Изведнъж. Без да каже мотива.
Както стъпки се губят по пътека трънлива.
И небето порои над земята излива.
Животът си отива, ей така си отива. ...
Отворих пътната врата
И видях улицата празна.
Почувствах, че съм сам в света
със Самотата безобразна.
Наоколо бе пустота... ...
Не предполагах, че толкова боли...
Не знам дали изпитвам болка
или обидата ми повече боли?!
Не знам дали обзема ме студа
или мъката смразява ми дъха?! ...
* * *
зазвъняха хиляди измръзнали звезди
бе ослепял
птици отлетяха
остана тръпчив вкус на смола
Зимно...
палавотанцуващи
снежинките валс
........................................
Камина грее ...
Как паднах от една камбанария
в едно почти обезлюдено село.
Поскитах в уличките му, и там
попаднах на запуснат божи храм,
с врата откъртена и праг изгнил. ...
Опит за завръщане...
И де ги ония години?...
И кой ги разгони?... Защо?...
Във бъзе и тъжни руини
и птица не вие гнездо... ...
Треска
да горя в най-синия пламък в живота ми,
да горя неистово,
да дишам от пламъци пушека и
жарта ...
Защо?
Защо животът има правила
и защо ли трябва да ги спазвам?
За нищо душата съм си тровила,
а сега истории разказвам. ...
Продължение №16 (поема за баща ми)
Софийски период
Събрахме се във София накрая.
Това бе нашата мечта.
И трябва тука да добавя ...
Продължение №15 (поема за баща ми)
Със село контактуваше баща ми.
Но ни веднъж там не отиде!
След всичките семейни драми
не искаше там да се види! ...
Аман
Като меч забива учтивост във гръдта ми,
бавно и жестоко.
"Знам, че друго влиза по-дълбоко
от цигарения дим ...
Faith, Hope, Love
over the Lord's land,
everything wakes up
and the hatred melt away.
With Your glory ...
Из цикъла "Уолт Уитман"
Уолт Уитман,
не съм ти чел стихотворенията, бате,
но разбрах, че е адски модерно
да се споменава името ти, ...
Неизживяна жена
препускат с дървен кон на галоп.
Аз все тъй катеря урвата дива,
наречена нявга от някой живот.
Не мога изобщо да го спра, ...
Корени...
(триптих)
1.
И тръгнаха си: майка ми, баща ми
за място Злачно, както казват, горе, ...
Малкият Моцарт
което няма никога да се роди,
нарекоха го Щастие, а после го оставиха.
Сега го търсят - срещат го пораснало
в едно Небитие ...
Де й зората
напоследък се питам,
друго Слънце
ли грее,
в чужди друми ...
Женска мистерия
Вълча Богородица (или Големи Дионисии) – 02.02
В храма на твоя господен кумир
идвам с хитон и сандали елейни -
моля само това - върни ми небе! ...