Стихове и поезия от съвременни български автори

254.6K резултата

Надежда

Надежда
Усмивки слънчеви безброй
изгряли в моя път нелек,
награда ли са за премълчаните въздишки
или са подкрепа занапред?! ...
515

Гастрол

На времето далеч сред времената
успешно се записах за гастрол,
да търся на доброто семената,
сред хората да нямам ореол.
Арената - корида със съдбата, ...
1.2K 8

Миниатюра

Животът ни - часовник пясъчен, тече,
времето си в глупостите губим,
а пясъкът загубен не се връща.
Скоро ще напуснем тленната си къща...
1.3K 3

Аз може би пак те обикнах

Аз може би пак те обикнахза миг, за секунда дори.Със новите дрехи не свикнах,ти някак си все ми тежиш.
А си толкова крайно далечен,само в мислите си те градяи те сривам докрай... нечовечно...за да няма любов в тази плът.
Но щом седна пред листа смълчанона умрялото давам живот.Мисълта ти – нестихваща ...
628

Сънувала съм

Целуваха ме устните ти с топъл дъх,
ухаещ на небе безмерно,
а дланите ти нежни с морски полъх
докосваха ме много, много нежно...
Разсичах жаркото във теб с любов, ...
892 3

Есенни настроения

Ето - ставам просънен сега,
тук ме чака компютърът снощен,
а в стиха, недописан, нега
се промъква от утрото още
по пътеката с голия връх, ...
671 2

Люляк

Крайбрежие от люляк обещах си
и елфи може, дългокраки,
в очите ти не виждах други,
симфонии и валсове въртях си...
657 1

Остани, любов...!

Навярно ти незримо ме обичаш,
очите ти ме гледат измежду лъчите,
навярно нощем дрехите събличаш
на душата своя уморена с дните
да търси, да се скита, да се пази ...
818 1

Автомобилът 2009

Не си като моите предишни коли -
купето е дълго и здраво.
Шасито стабилно на пътя стои.
И дизелът звучно припява.
Стоте коня дърпат ли, дърпат напред. ...
686

Накога бе луковица, положена в земята...

Някога бе луковица, положена в земята,
далеч от погледите на всички,
ала днес си по-сияеща от всякога
с цялата си прелест разцъфтяла.
Позволи ми на красота ти да се полюбувам, ...
698

Митре ле...

Вода от лозови листа се стича,
тя е натъжена лозова сълза,
роза цветовете си съблича,
превръща ги в розова вода.
Дъждът шуми в шубрака нощем, ...
976

Съдба

Детероднице вечна - съдба,
как не искам пак в мен да се влюбиш,
със мечта ще ти изневеря,
сто живота по тебе погубих...
Не ме пий с тези устни от тлен, ...
737

Предзимно

Духна вятърът, падна листо,
мисълта ми до кокал изтръпна,
във окото ми влезе стъкло
и ципът на душата си дръпнах
чак догоре - до последния край. ...
757 14

Желание

Желая да потъна там, където
слънцето отдавна е залязло,
където няма да се скитам сам
и стореното да не е напразно!
Такова място има, знам, ...
1.6K 4

Не си простила

Играх живот. А игра ли беше всичко?
Сънувах брод. И в съня си падах ничком.
Играх без теб. И вътрешно крещях от уплах.
Пристигах клет. А стъпките отронвах вкупом.
Но бе хазарт. И изгубих всички карти. ...
617 4

Кулинария

КУЛИНАРИЯ
Четвърт век ще стане вече,
от както сме във тоз гювеч.
Лют, солен и постен е гювеча,
зиме - леден, лете – нажежен. ...
593 6

* * *

Толкова измислени приятели -
в делника ни - покрай нас
и вярваме на думите, изпити с кафето,
поне за малко - време за кафе...
А после тръгваме по своята пътека - ...
658 3

Чудото "Мама"

Мама! Тя ме е мене родила!
До ден днешен съм под нейна закрила.
Тихо и кротко в кревата лежи си,
но пък из цялата къща магия вълшебна
не спира да носи! ...
1.1K 1 2

Изповед

Изповед
Завръщаш се в сърцето ми (отнякъде).
Незнайно как животът раздели ни.
Душите ни се търсят във рояците
от думи, тиха нежност скрили. ...
1.7K 9

Влюбеният мъж

Влюбеният мъж
Влюбеният мъж е кон с капаци.
Кон? Не, магаре... Катър дори,
защото влюбиш ли се ти,
за достойнството си забрави. ...
1.1K 1

Ако не можеш да се молиш

Не ми прощавай. Аз съм непростима.
Последната и най-греховна грешка.
Горчива съм като отровно вино
и сладостта ми е отровно нечовешка.
Дори да искаш - няма да се справиш - ...
873 7

От утре

От утре вече ще те мразя,
ще ти бъда смъртен враг.
Гърба ти няма аз да пазя,
ще те наранявам пак и пак.
От утре ще съм Змията, ...
864 1 1

Песента на чужденеца

Трептят лъчите,
слънцето залязва.
Осъден е на кладата
Денят.
Сбогуването ...
591

Атомът на времето

АТОМЪТ НА ВРЕМЕТО
За нас какво е времето, се питам:
Секунди, часове, години.
Възможно ли е в неговия ритъм
Да включим своите машини? ...
905 6

Две поетични души

Зарадван бях със стихове чудесни, от една жена.
Отвърнах й със стихче излязло от моето сърце.
И тя продължи да ме радва,
със стихове докосвайки моята душа.
А защо съм радостен сега. ...
724 4

Аз казвам СТИГА!

Мразя го! Изпи до капка всичко, дето дишах.
Но болното и лошото, и тъжното.
Красивото го имах и го имам,
но не и с него! Никога не ще съм същата.
Улавяше сълзите ми без милост до последно... ...
781 1

Моят олтар

Моят олтар
Ти си моята богиня,
ти си моята мечта,
ти си моята Родина,
ти си моята съдба. ...
845 1

Нощта и градът

Нощта и градът
Плач на саксофон стресва нощта,
ласкаво прегърнала града.
Очертания се пресичат с контури.
Хора и влакове заминават. ...
739 1

Игра на егоизъм

крадем един от друг
по милиметър липса,
всеки път когато
телата ни са засмукали
тъга и необратимост. ...
1K 2

В търсене на Лято

Усети ли Зима,
душата ми - рошава птица
на покрива каца,
копнежно се взира
в ятата. ...
658 4

„Сиромашко” лято...

„Сиромашко” лято...
Когато гаргите тревожно
над мен се вият на ята,
досещам се, че неотложно
сега пристъпва Есента... ...
834 4

Напомни ми...

Напомни ми да забравя -
усмивката ти лъчезарна.
Напомни ми да забравя -
бездната в очите ти безкрайна.
Напомни ми за миговете, ...
1.3K 1

Броеници

Броеници
Не пускай злото във сърцето,
колкото и да боли.
Нали светулката да свети
в тъмното не спира и ...
1.1K 3

На мама

На мама
Нарисувах те отдясно, до сърцето,
да ме топлиш и да ме закриляш вечно,
за да си с мен от здрач до светло,
дори като си нейде надалече. ...
1.1K 3

Научих се

Научих се да вярвам във доброто!
Научих се със сълзите в нощта.
През погледите, думите и злото
и въпреки на хора наглостта!
Научих се да вярвам на сърцата, ...
1.2K 4

"Поръчан" стих

"Поръчан" стих
В сърцето и душата си те нося,
обземаш мислите щом в миг
почувствам свободата своя
да дишам волно и напиша стих. ...
1.1K 9

Не ме буди...

***
Ръцете издрани до кръв,
от спомена късайки мислите...
и болката пак е любов - изморена
но толкова истинска!... ...
882 7

Не пропадай

Животът си оставих тук. Във черното така изтече.
Душа не просих, а душевен студ. И отроних се от сляпа вечност.
Прострях ръка, но не към теб. Към себе си и онзи ручей.
А тя се спря, посърна в лед. Не повярвах, че това се случва.
И все мълчах, в съня на друг. А вътре преживях и спомен. ...
719 5

Наполовина

Споделената любов сюжета изгражда
и така създадена продължава с години,
а липсва ли тя – несигурност поражда –
тогава общото се дели наполовина.
Дотук всичко беше едно цяло, ...
737